Двойникът на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойникът на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…
Намираха се в задната част на бялата къща в Уест Палм. В продължение на повече от час Гадняра не пусна слушалката. Дърпаше необходимите струни, напомняше за сторени услуги, правеше всичко необходимо следствието по смъртта на Кроукър да бъде проведено набързо и повърхностно.
— Тоя тип беше истинска болка в задника — каза по време на последния разговор Чезаре. — Някога е бил ченге в Ню Йорк, следователно има куп врагове… Нали ме разбираш? Всички ченгета си имат врагове… Един от тях му е видял сметката и толкоз! Точка по въпроса. Казваш това на ФБР, или който там се заеме с разследването. И гледай да няма свидетели! Край на разследването, край на всякакви приказки! — Затръшна слушалката и мрачно промърмори: — Мръсно ченге! Мисли, че като е станал комисар, вече е голяма работа! — Извърна се към нея и поклати глава: — А ти си пълна откачалка! Какво ще те правя сега, като гръмна онова бивше ченге?
— Кво толкова ти пука? — влезе в тон Веспър. — Доколкото разбирам, между вас двамата не е имало Бог знае колко топли чувства!
— Господи, тая ще ме побърка! — изстена Чезаре, сложи ръце на кръста си и втренчено я изгледа.
— Кипнах, дявол да го вземе! — въздъхна тя. Гласът й се смекчи, в очите й се появи влага: — Нали ще ми помогнеш, Чезаре?
Той я взе в прегръдките си, ръката му се плъзна по златистата й коса. Душата му преливаше от гордост. Ето, тя има нужда от закрилата му. Тя е слаба и беззащитна, доверява му се и разчита на него… Точно това искаше той! Да, точно това! Тази жена беше като сън, като сияйно видение. Всеки ден му разкриваше нова черта от характера си, по-прекрасна от предишните. Да, той ще направи всичко необходимо, за да я задържи…
— Няма да мислиш повече за шибаната бъркотия — успокоително промърмори Чезаре. — Мисля, че нещата са задействани и всичко ще бъде наред.
Най-странното и най-невероятното беше, че, сгушена в силните му ръце, Веспър наистина се чувстваше защитена. Далеч повече, отколкото в къщата на родителите си, далеч повече дори от онова, което изпитваше пред Мадоната-Майка в храма „Санта Марбела“! Даже в присъствието на Оками не беше се чувствала така. Оказа се напълно неподготвена за това усещане обезоръжена и лишена от непробиваемата си броня. Оказа се просто жена…
Чезаре я целуна, после леко я отстрани от себе си.
— Поли е тук и трябва да го видя — тихо рече той.
— По работа…
Тя мълчаливо кимна.
Палецът му повдигна брадичката й:
— Добре ли си? Питам, щото все пак уби човек, при това не кой да е… В такива моменти понякога ти се иска да повърнеш, да си легнеш…
— Направих го — усмихна се през сълзи тя. — Още докато ти разговаряше по телефона…
— Тогава всичко е наред — кимна той. — Гледай напред, всичко свърши… Иди в кухнята и накарай Джино да ти приготви нещо…
— И сама ще се справя.
— Знам, за Бога! Има ли нещо, с което не можеш да се справиш?! Но какво да правя аз? На Джино това му е работата, за нея му плащам… Искаш ли да го уволня?
— Не — отвърна с въздишка тя, после покорно склони глава. Инстинктивно усети, че точно това му трябва — една жена, изцяло под властта му. При това жена като нея! Господи, колко са лесни мъжете… — Добре, ще го накарам да ми приготви нещо… — Откъсна се от прегръдката му и вдигна глава. — За теб?
— Нямам време — отвърна той. — Ще хапна нещо с Поли и мадамата му, все й забравям името… — Взе ръката й и долепи устни до дланта й: — Може би ще се позабавя…
— Няма проблеми — усмихна се тя и го побутна към вратата: — Върви, деловите въпроси не трябва да чакат.
На практика Чезаре отдели на Пол Киарамонте само няколко минути.
— Как си, братле? — попита той, после одобрително поклати глава. — Хубава работа свърши, браво… Докара и мадамата, и хлапето й! — После изведнъж се пресегна и жестоко стисна ухото на госта си. — Тъпо копеле! Защо си гръмнал ченгето? Нямаш ли акъл? Сега подире ни ще хукне цялото полицейско управление на Ню Йорк!
— Никой не ме видя, с изключение на мадамата и хлапето — отвърна Пол Киарамонте. — Използвах крадено оръжие със заличен номер. Спокойно можеш да забравиш за тъпите ченгета от Ню Йорк!
— Нямам предвид ченгетата, Поли. Става въпрос за шибаното ти прикритие. Вече едва ли ще мога да те използвам като малкото църковно мишле в параклиса на Голдони!
— Кво ти пука? — сви рамене онзи. — Нали поемаш контрола над тях?