Под купола 2

— Не е Барби — поклати глава Роуз. — Никога не би го направил.

Полковникът подмина думите ѝ без коментар, но не защото бе решил да не ѝ обръща внимание, а защото самата идея, че Барби е убиец, бе абсурдна и нелепа. Това го направи една идея по-симпатичен в нейните очи.

— Смятате ли, че Рени е извършил тези убийства, Джулия?

— Мислих над това. Всичко, което направи от появата на Купола насам — от забраняването на продажбите на алкохол до назначаването на пълен кретен за шериф на полицията, — бяха политически ходове, насочени към засилване на собствената му власт.

— Да не намеквате, че убийствата не се вписват в репертоара му?

— Не бих казала. Когато жена му почина, плъзнаха слухове, че може би ѝ е помогнал да се пресели в отвъдното. Не твърдя, че е било така, но появата на подобни слухове е показателна за това как другите възприемат въпросния човек.

Кокс изсумтя утвърдително.

— Колкото и да се мъча обаче, не мога да проумея какво политическо значение биха имали убийствата и изнасилванията на две момичета.

— Барби никога не би го направил — повтори Роуз.

— Както и смъртта на Когинс — продължи Джулия. — Макар че църквата му — и особено радиото — получаваха подозрително високи дарения. Докато убийството на Бренда Пъркинс… да, там може да има политически мотив.

— Не можете да изпратите морските пехотинци да го спрат, нали? — попита Роуз. — Всичко, на което сте способни, е да седите тук и да наблюдавате. Като деца, скупчени около аквариум, които гледат как най-голямата риба първо изяжда всичката храна, а после започва да поглъща и по-дребните рибки.

— Мога да блокирам работата на мобилните телефони — замисли се полковникът. — Както и да прекъсна достъпа ви до интернет. Повече — не.

— Полицията разполага с радиостанции — отбеляза Джулия. — Така че Рени няма да изгуби връзката с хората си. А на градското събрание в четвъртък вечерта, когато хората започнат да се оплакват от прекъснатите връзки с външния свят, ще обвини вас за случилото се.

— Планирали сме пресконференция за петък. Мога да я отменя.

Джулия потръпна при тази идея.

— Да не сте посмели. Така няма да му се налага да се оправдава пред външния свят.

— Освен това — изтъкна Роуз, — ако изключите телефоните и спрете достъпа до интернет, никой няма да може да ви каже как се развиват нещата и какъв е следващият му ход.

Кокс се умълча, загледан в земята. После вдигна глава.

— Какво стана с онзи предполагаем генератор, захранващ Купола? Някакъв напредък?

Джулия се зачуди дали да каже на Кокс, че са изпратили група ученици да го търсят. В крайна сметка обаче дилемата ѝ отпадна, защото в същия миг се задейства градската противопожарна сирена.

22.