Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Клопка - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Клопка

Электронная книга - «Клопка». Краткое содержание книги:

Сиатълското полицейско управление е обезлюдено след неофициалната стачка, наречена „Синият грип“. Лу Болд, един от малкото останали на работа детективи, разследва брутално нападение над полицейска служителка. Странна връзка между неговия случай и няколко големи обира отвеждат Болд до заподозрян и събитията започват да се развиват с главоломна бързина. Но дали това е истинският извършител или зад почерка му се крие някой друг?
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 160
Перейти на страницу:

— Значи, за да успее стачката — промълви тя, — те се опитват да ни сплашат.

— Или нещо по-лошо — каза той.

— Счупили са й врата, съблекли са я гола и са я вързали? — недоумяваше тя. — Искаш да кажеш, че това е работа на ченгета? Не вярвам.

— Хей — опита се да се оправдае Болд, — аз не се мъча да ти пробутам подобно предположение. Просто разследвам, това е всичко. Не изключвам нито една възможност.

— Има голяма разлика между една хвърлена през прозореца тухла и случилото се с Мария Санчес.

— Съгласен съм с теб — каза Болд. — Просто разследвам, това е всичко.

Те стигнаха до вратата на стаята на Санчес и показаха значките си на човека от болничната охрана, застанал пред нея. Той внимателно провери документите им и после ги пусна да влязат.

Състоянието на Санчес се беше влошило от първото им посещение. Това си личеше по цвета на кожата й и множеството допълнителни системи, които бяха включени, за да поддържат живота й. Дафни веднага оцени ситуацията и на лицето й се изписа мрачно изражение, което показа на Болд, че трябва да действа внимателно.

Дафни пристъпи към плетеницата от тръбички и проводници и тихо произнесе името на пациентката. Клепачите на Мария се повдигнаха с усилие и след миг стана ясно, че ги е познала.

За миг Болд загуби дар слово. Беше обхванат от силна тревога. Гледката пред очите му с болезнена сила му напомни, че ченгетата от отдел „Убийства“ рядко си имаха работа с живи хора.

— Обещаваме веднага да минем към същността на проблема — заяви Болд на неподвижната жена, като пристъпи по-близо, за да я погледне в кафявите, изпълнени с отчаяние очи.

— Попаднахме на нещо — намеси се Дафни, — което трябва да изясним.

Очите на Санчес не се отделяха от Болд и той усещаше, че по някакъв начин тя го смята отговорен, въпреки че не беше сигурен за какво точно. Знаеше, че по някакъв начин Санчес разбира, че посещението е по негова инициатива и че той ще задава въпросите. И чакаше.

Тя няма избор, помисли си той.

— В състояние ли си да отговориш на няколко въпроса? — попита Болд.

Клепачите се затвориха и отново се отвориха, очите й гледаха надясно.

Как е възможно, запита се той, едно просто примигване с клепачи да се окаже нещо толкова мъчително и трудно?

Болд се наведе към нея. Долови миризмата на лекарства и чу ритмичния звук на апарата за командно дишане.

— Между случаите, които си разследвала преди нападението, е била взломната кражба в къщата на Брукс-Гилман в Куин Ан.

— Да — отговори тя, като отмести очите си надясно.

Болд усети как го обхваща леко вълнение. Инициалите М. С. — Мария Санчес.

— Имаше ли заподозрян? — попита той.

— Не — дойде отговорът й, макар и явно даден с огромно усилие.

— Лу — каза Дафни, но бързо се поправи. — Лейтенант. Мисля, че точно сега тя е твърде изморена, за да я разпитваме.

Болд не обърна внимание на предупреждението на Дафни и продължи да се взира в Санчес.

— Смяташ ли, че нападението над теб има нещо общо с разследването ти?

Мария видимо се измъчваше.

От състоянието си, или от въпроса? — запита се Болд.

Изминаха тридесет мъчителни секунди, преди тя да затвори очи и после да ги отвори.

„Да“ — дойде отговорът, последван веднага от „не“ и Болд разбра, че тя не знае, не е сигурна.

Той изпъшка.

— Лу! — рязко прошепна Дафни.

— Постигна ли някакъв напредък по случая? — попита Болд.

Дафни отново се опита да го спре.

Очите се отвориха — да.

— Но нямаше заподозрян? — повтори той, за да е сигурен.

Мислите му препускаха. Връзката му с тази жена беше почти интуитивна.

— Доказателства?

— Да.

— Знаеше ли някой друг за тези възможни доказателства? — попита той.

Тя пребледня още повече, ако това изобщо беше възможно. Каквото и да показваха мониторите, то не се хареса на Дафни.

— Само след минута ще се появи сестрата — предупреди го Матюс. — Спри, моля те.

Болд не можеше да спре.

— Каза ли на някого за тези нови доказателства?

Санчес се взираше в тавана. Клепачите й бяха неподвижни. Тя не отговори. Болд чу стъпки, гласове и в този момент вратата се отвори.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)