Не я дразни

Тази жена започваше да го плаши. Беше проявил глупостта да й каже, че вече е бил на терена във Валури и сега щеше да си тегли последиците. Утре тя ще го накара да я отведе там, а той и понятие си нямаше къде е това Валури! Ще трябва да се поразмърдам, рече си Гренвил и набра номера на Анри Леже.

— Мосю Леже отсъства — уведоми го приятен женски глас. — Ще се върне следобед.

— Аз съм представител на господин Джо Патерсън, който проявява интерес към един терен във Валури — представи се Гренвил. — Бихте ли ми обяснили къде точно се намира този терен?

— Господин Леже в момента е там — отвърна момичето. — С него е и някоя си мадам Ролф.

По гърба на Гренвил пробягаха студени тръпки.

— Добре, благодаря ви — рече той и затвори. В главата му се появиха думите на Арчър: „И ИЗОБЩО НЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАЙ, ЧЕ МОЖЕШ ДА Я НАДХИТРИШ!“

Е, добре, въздъхна той. Ще играя по нейните правила. И ще си възвърна превъзходството. Но първо трябва да преспим в едно легло. За това настоява и Арчър. В крайна сметка съм добре прикрит, тъй като постоянно й повтарях, че сделката не е подходяща за нея.

Набра номера на Арчър.

— Всичко е наред — рече той, когато изслуша патилата на Гренвил. — Вече се е уверила, че проектът на Патерсън е кисела ябълка, но продължава да се интересува от теб. Направи се на невинен. Аз също пристигам там, довечера ще се настаня в хотел „Кларис“. Идеята ми е почти напълно избистрена. Можеш да бъдеш спокоен, Крис. Ще й измъкнем точно два милиона, долара! Тя е умна кучка, но аз съм по-умен от нея!

Гренвил отправи една искрена молитва до Бога това наистина да е така.

Точно в девет вечерта слезе във фоайето на хотела. Денят му мина в разходки из улиците на Кан и малко плуване, което обаче не му достави очакваното удоволствие.

След малко от асансьора се появи и Хелга, облечена в официална тъмносиня рокля от фина коприна, през рамото й беше преметната кожа от сребърна лисица.

— Умирам от глад, Крис — усмихна му се тя. — Отиваме в „Бул Д’ор“, и то веднага! Приятно ли прекарахте деня?

Не дочака отговор и се насочи към паркирания пред входа мерцедес.

Откараха ги в някакъв луксозен ресторант, кацнал високо над пристанището. Хелга отново бе посрещната като кралица, а Гренвил пристъпяше от крак на крак и се чувстваше все по-неудобно.

Настаниха ги на най-добрата маса на терасата и Хелга каза:

— Със съпруга ми винаги се хранехме тук. Луи е човек, на когото може да се разчита… — вдигна глава и се усмихна на метр д’отела, който бързаше към масата им: — Луи! Радвам се да те видя! Искаме да хапнем нещо добро и очакваме предложенията ти!

— Защо не хапнете това, което винаги сте харесвали, мадам? — попита любезно Луи. — Салата от скариди и риба тон, а след това патица по пекински?