Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
О, да, разбира се. На бойното поле й се натрапваше, но тук я беше изоставил. Изобщо беше ли се появил по време на операцията?
Изстена и обмисли да се превърти на една страна, но със системата, прикрепена към ръката й, и жиците по гърдите реши да не си прави експерименти. А на всичко отгоре я беше споходило щастието някой да пробие дупка в рамото й. Повече от веднъж.
Докато лежеше с гневна гримаса на лицето, всичко в помещението я дразнеше. Идващата от тавана топлина, жужащият звук от апаратурата зад главата й, чаршафите, създаващи усещането, че са изработени от шкурка, твърдата като камък възглавница и прекалено мекият матрак.
Къде, по дяволите, беше Джон?
Дали не бе допуснала грешка, като се обвърза с него. Вярно е, че го обичаше — това нямаше как да се промени, а и тя не го желаеше. Но трябваше да помисли добре, преди да го направи официално. Макар традиционните роли, определяни от пола на вампирите, да се промениха до голяма степен благодарение на факта, че Рот не беше така стриктен по отношение на Древните закони, една шелан продължаваше да се съобразява с множество патриархални дивотии. Можеше да си приятелка, гадже, любовница, колежка, дори автомобилен механик и сама да ръководиш живота си. Но веднъж щом името ти бъде изписано върху гърба на вампир, и още по-лошо — на чистокръвен воин — нещата се променяха. Очакванията ставаха други.
Хелренът ти започваше да си вре носа в работите ти и да си въобразява, че не можеш да се грижиш сама за себе си.
Къде беше Джон?
Вбесена, тя се надигна от възглавницата, откачи системата и я спря, така че физиологичният разтвор и каквото още имаше в нея да не изтече на пода. После спря апарата, следящ за дейността на сърцето й, и отдели накрайниците от гърдите си със свободната си ръка.
Задържа дясната си ръка неподвижна и притисната към гръдния кош — беше й нужно просто да направи няколко крачки, а не да развява флаг.
Поне не й бяха сложили катетър.
Спусна стъпала върху линолеума и се изправи внимателно, като се похвали сама, задето е такъв добър пациент. В банята изми лицето и зъбите си и използва тоалетната.
Когато се върна в стаята, очакваше да завари Джон на прага на някоя от двете врати.
Не.
Заобиколи леглото, като се движеше бавно, защото организмът й все още се намираше под въздействието на лекарствата, възстановяваше се от операция и освен това изпитваше потребност да се храни. Макар че вената на Джон беше последното, което я интересуваше в момента. Колкото повече време минаваше, без да дойде да я види, толкова повече й се отщяваше да зърне косматия му задник.
Дявол да го вземе.
Отиде до гардероба, отвори го, изхлузи болничната нощница и облече намереното там операционно облекло, което, разбира се, не й беше по мярка, защото бе мъжки размер. Е, и ако това не беше знак? Докато се мъчеше да се справи с една ръка, тя ругаеше Джон, Братството, ролята на всяка шелан, на жените като цяло... и особено блузата и панталоните, чиито крачоли се опитваше да навие, защото се влачеха в краката й.
Запъти се към вратата, като старателно игнорираше факта, че търси своя хелрен, и вместо това се съсредоточи върху звучащите в главата й песни. Просто акапелна версия на жизнерадостните хитове от Топ 40, включващи заглавия като: «Какво му дава право да й се пречка на бойното поле», «Как, по дяволите, можа да я изостави тук съвсем сама» и то се знае, най-популярната «Всички мъже са кретени».
Тра-ла-ла.
Отвори рязко вратата и.
Джон седеше на твърдия под отсреща в коридора с колене, стърчащи нагоре като колчета на палатка, и ръце, скръстени пред гърдите. Очите му срещнаха нейните в мига, щом се появи, но не защото случайно гледаше в нейната посока, а защото дълго преди това се беше съсредоточил върху мястото, където това трябваше да се случи.
Тирадите в главата й замлъкнаха. Той изглеждаше така, сякаш бе преминал през Ада и бе донесъл пламъците от дневната на дявола с голи ръце.
Джон освободи дланите си и изписа:
— Реших, че ще ти е нужно усамотение.
О, по дяволите. Виж го сега, съсипваше лошото й настроение.
Тя се приближи и се намести до него. Той не й помогна и тя знаеше, че това не е случайно — показваше уважение към независимостта й.
— Предполагам, това беше първата ни разправия — отбеляза тя.
Той кимна.
— Ужасно беше. Цялата история. Съжалявам... Аз просто... Не мога да обясня какво ми стана, но когато те видях ранена, изгубих контрол.
Тя издиша бавно и продължително.
— Нямаше нищо против да се бия. Точно преди да се обвържем, каза, че си напълно съгласен.
— Знам. И още е така.