Избави ни от злото
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-255-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Избави ни от злото». Краткое содержание книги:
Шоу, познат от трилъра „Цялата истина“, е сътрудник на тайна разузнавателна организация, която му възлага да предотврати пагубната сделка. Единственият му шанс да го направи е най-невероятното място — туристическо селище в Прованс. Но Шоу няма представа, че и някой друг преследва Уолър във Франция по съвсем различни причини. Реджи Кемпиън е член на нелегална британска групировка, която раздава собствено правосъдие за престъпления към човечеството. Тя знае истинската самоличност и националност на Уолър и не възнамерява да го предаде на властите, а да го убие.
Без да подозират за мисиите си, Шоу и Реджи се впускат в дуел на нерви, ум и актьорски дарби. Но дали Уолър не се досеща за целите на двамата безгрижни богати туристи.
Двамата седяха в един автомобил пред летище „Шарл дьо Гол“. Скоро щеше да излети един турбореактивен самолет, който да откара Шоу в Авиньон. Според плана той щеше да остане там в продължение на няколко дни, преди да продължи към Горд, който беше на по-малко от един час с кола.
— Ейми Крофърд вече е в Прованс — каза Франк.
— Работил съм с нея. Тя е първокласен оперативен агент.
— Запомни ли плана до последната подробност?
— В главата ми всичко изглежда идеално. Ще видим как ще мине на място.
Франк понечи да запали пурета, но Шоу го спря.
— Изчакай да се издигна на шест хиляди метра. Точно сега имам нужда от всяка глътка кислород.
Франк прибра пуретата си.
— Защо, нервен ли си? Това не е в твой стил.
— Онази вечер се видях с Кейти.
— По дяволите, сериозно? Къде?
— Тук, в Париж. Да не би да ми казваш, че не знаеш за това?
— Честна скаутска. От теб чувам.
— Стига, Франк. Тя се появи в ресторанта, където бях седнал да вечерям. Според теб как ме е открила?
— Сещаш ли се, че тя е световноизвестна журналистка? Това й е работата, да научава разни неща.
— Да бе, да! — Шоу очевидно не му повярва.
— Какво искаше?
Той не отговори веднага, защото в действителност нямаше отговор на този въпрос. Какво искаше всъщност? Дали наистина само да се увери, че съм добре? Нали й го казах по телефона?
— Шоу?
Той забеляза, че Франк го гледа вторачено и недоволно.
— Току-що изключи — продължи Франк. — Отиваш на мисия срещу един особено опасен тип, а не си съсредоточен. Това не е добре.
— Кейти не ми даде да разбера какво точно иска. И остана само минута.
Франк го стисна за ръката.
— Да не би да ми казваш, че не си я поканил да остане за вечеря? Дошла е чак до там, за да…
— Значи знаеш откъде е дошла?
Франк направи гримаса и се облегна назад.
— Защо го правиш? — попита Шоу.
— Кое? — попита троснато Франк.
— През половината от времето се държиш така, все едно не ти пука дали ще оживея. А през другата половина имам чувството, че се опитваш да ме ожениш.
— Майка ми беше същата. Сигурно е наследствена черта.
— Ние не сме роднини, Франк.
— Е, в някои отношения сме дори по-близки от роднини. Кого друг имаш?
Шоу извърна поглед и потупа самолетния билет по коляното си. Наистина ли нямаше никой друг? Само Франк? Господи, това беше доста потискаща мисъл.
— А според теб защо е искала да ме види?
— Попитай ме нещо по-трудно. За да й кажеш в очите, че желаеш да остане с теб.
— Сигурен ли си?
— Не е толкова трудно да се досетиш. Но не, не ми го е казвала, ако това питаш.
— Между нея и мен не може да се случи нищо, Франк.
— Е, очевидно нещо вече се е случило.
— Ана все още не е изстинала в гроба…
— Няма нужда да ми напомняш. Мислиш ли, че интелигентна жена като Кейти не разбира какво изпитваш към Ана? Тя знае, че няма веднага да скочиш в леглото й. Знае, че може и никога да не го направиш. И според мен дори не иска това. Поне засега.
— Вече на психоаналитик ли се правиш?
— Просто формулирах логично заключение.
— И какво иска тя от мен в действителност?
— Вие двамата преживяхте много неща заедно. Преминахте през истински ад. И двамата сте емоционални развалини. Мисля, че тя просто иска да бъдете приятели.
— Е, нека да ти съобщя нещо. В моята работа приятелствата са недопустими.
Шоу затръшна вратата на колата и закрачи към летището, където го чакаше самолетът за Авиньон.
Франк остана вторачен след него, докато високият мъж не потъна в тълпите, които влизаха в сградата на летището. След това нареди на шофьора да потегли. Извади пуретата си и понечи да я запали, но се отказа и я прибра обратно в джоба на сакото.
— Понякога не знаеш какъв късмет имаш, Шоу — промърмори той.
17
Фьодор Кукин беше умен човек — много по-умен, отколкото си мислеха всички. Не само че беше излязъл по-умен от професор Малъри, но и беше изпреварил Реджи и нейния отряд в Прованс. Наказанието за този провал беше сурово. Реджи вторачено гледаше труповете на Уит и Доминик. Главата на Уит липсваше; Доминик вече нямаше лице.
Реджи беше принудена да падне на колене на пода в мразовитата стая, където я обградиха Кукин и хората му. Този път наистина нямаше къде да избяга. Тя вдигна поглед към издълженото му жестоко лице, докато той я галеше по брадичката. Щеше да го нападне, ако ръцете и краката й не бяха вързани. Тя се съсредоточи върху труповете на убитите си партньори, така че да не усеща докосването на чудовището.