Затвори очи

Точно когато Гърни се канеше да попита с каква цел този отрязък е оставен във видеоклипа, камерата се смени. Сега се виждаха Скот Аштън и семейство Лунц, а на заден план беше къщичката.

– Време е за сватбените поздравления – тъкмо казваше Аштън.

Тримата едновременно хвърлиха погледи към малката постройка. Аштън погледна часовника си, после вдигна ръка и повика една от сервитьорките. Жената побърза да се приближи и попита с любезна усмивка:

– Да, сър?

Той махна с ръка към къщичката:

– Кажете на съпругата ми, че вече мина четири часът.

– Тя е в кокетното бунгало до дърветата, така ли?

– Да. Кажете ѝ, ако обичате, че е време за сватбения тост.

Тя тръгна към къщичката, а Аштън се обърна към семейство Лунц:

– Джилиан често губи представа за времето, когато се опитва да убеди някого да направи онова, което тя иска.

Междувременно младата сервитьорка прекоси ливадата, стигна до къщичката и потропа на вратата. След няколко секунди почука отново, после натисна бравата, но не успя да отвори. Погледна назад към Аштън и вдигна ръце в знак, че не разбира какво става. В отговор той ѝ показа с жест да похлопа по-силно. Тя се намръщи леко, но изпълни поръчението. Този път звукът бе достатъчно силен, за да го улови камерата, която според Гърни бе на около петнайсет метра от мястото. Когато и този път не получи отговор, жената отново вдигна ръце и поклати глава.

Аштън измърмори нещо – по-скоро на себе си, отколкото на семейство Лунц – и тръгна към къщичката. Отиде право до вратата, почука силно, после започна да дърпа и натиска дръжката, като викаше: "Джили! Джили, вратата е заключена! Джилиан!" Беше намръщен, езикът на тялото му показваше, че е изнервен и объркан. Накрая се обърна и бързо тръгна към задната врата на голямата къща.