Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Кървав лабиринт
Кървав лабиринт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кървав лабиринт

Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:

Един малък град в северна Англия потъва в траур. След загадъчното убийство на звездата на градския футболен отбор, жестока експлозия почти унищожава футболния стадион и взема десетки жертви.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 191
Перейти на страницу:
* * *

Детектив Пола Макинтайър познаваше ефекта на шока и скръбта. Беше присъствала на безброй техни проявления, а и самата тя бе преживяла и двете и все още се възстановяваше от това. Затова и поведението на Мартин Фланаган й говореше само едно — беше очевидно, че той е бил разтърсен до дъното на душата си от съобщението на доктор Блесинг.

Неговата реакция беше от активния, невротичен вид. Не можеше да стои на едно място. Това не учудваше Пола; беше наблюдавала такива реакции и преди, особено у мъже, чийто живот бе свързан с физическо натоварване, било то на стадиона или на строителен обект. Фланаган крачеше непрекъснато напред-назад, от време на време се отпускаше на някой стол и почваше да кърши пръсти и да мести крака, но скоро неподвижността ставаше непоносима за него и той отново скачаше и започваше да кръстосва помещението. Пола просто си седеше — единствена неподвижна точка в неговия свят, понесен от внезапния вихър на събитията.

— Не мога да повярвам — заяви Фланаган. Повтаряше тези думи от момента, в който се появи Пола. Това кратко изречение обособяваше като пунктуация всичко останало, което беше казал. — Разбирате ли, той ми беше като син. Не мога да повярвам. Такива неща не се случват с футболисти. Чупят си краката, разтягат сухожилия, късат връзки, нали знаете. Но не умират от отравяне. Не мога да повярвам.

Пола го остави да се поумори и успокои, изчака напрежението му да спадне, преди да започне да задава въпросите. Беше привикнала да чака. Умението й да чака беше близко до съвършенството. Никой не владееше изкуството на разпита така добре като Пола, и това се дължеше до голяма степен на усета, който й подсказваше кога да притисне събеседника си и кога да се въздържа от настоятелни въпроси. Затова изчака, докато Мартин Фланаган се изтощи и млъкна, облегнал чело на хладното стъкло, опрял длани от двете страни на прозореца. Тя виждаше отражението на лицето му, изпито от мъка.

— Кога Роби се почувства зле за първи път? — попита тя.

— В събота на закуска. Когато сме домакини, през нощта срещу мача винаги спим във „Виктория Гранд“ — Фланаган повдигна едното си рамо. — Това е начин да упражнявам някакъв контрол върху тях, нали разбирате. Повечето са млади и глупави. Ако не ги държа изкъсо, ще го ударят на купон из града до зори. Понякога ми се иска да им сложа електронен чип, като на кучетата и котките, или на педофилите.

— И тогава Роби каза, че не му е добре?

Фланаган подсмръкна.

— Дойде на нашата маса. Бях с помощник-треньора, Джейсън Греъм, и физиотерапевта Дейв Кърмоуд. Роби каза, че не се чувства добре. Стягали го гърдите, потял се, имал температура. Боляха го и костите, нали знаете, точно както става, когато се разболяваш от грип. Казах му да си изяде закуската и да се качи в стаята си. Обещах му да изпратя лекаря на отбора да го прегледа. Роби каза, че не бил гладен, и щял направо да се качи горе и да си легне — той отново поклати глава. — Не мога да повярвам и толкова.

— Така че в петък вечерта със сигурност не е обикалял заведенията из града?

— Изключено. Той дели стая с Павел Алжинович — Фланаган се обърна с лице към Пола, плъзна се с гръб по стената и приклекна. — Вратарят, нали знаете. Винаги спят в една стая, още откакто Павел дойде при нас преди два сезона. Роби винаги казва, че Павел бил скучно копеле и се грижел за почтеността му — устата му се поизкриви в тъжна усмивка. — Има и такива, на които не бих повярвал за нищо на света, но Павел не е такъв човек. Роби е прав, Павел е скучно копеле. Никога не би се опитал да се измъкне тайно през нощта срещу мач, а и не би позволил на Роби да го направи.

— Аз не съм ориентирана в тези неща — каза Пола. — Нямам представа какъв е бил режимът на Роби. Може би вие ще ми обясните? Да кажем, от четвъртък сутринта нататък?

Тя не беше сигурна колко време минава, докато се проявят симптомите на отравяне с рицин, но предполагаше, че ако се върне назад до четвъртък, това би покрило периода, през който е възможно да е поет рицинът.

— В сряда вечерта имахме мач от шампионата на УЕФА, затова четвъртък сутринта бяха свободни, нали разбирате. Роби дойде да се види с физиотерапевта, бяха го ритнали по глезена и имаше оток. Нямаше нищо тревожно, но те всички приемат много сериозно физическата си форма. Така или иначе, към десет и половина прегледът приключи. Предполагам, че после се е прибрал у дома. Има апартамент в комплекс „Милениум“, близо до площад „Белуедър“. В четвъртък следобед дойде на тренировка. Заниманията бяха леки. Занимавахме се по-скоро с технически умения, отколкото с тактиката. Приключихме в четири и половина. Нямам никаква представа какво е правил след това.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)