Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Замълчава, сетне добавя:
— Колко време според теб ще мине, преди да си дойдеш вкъщи, Бет?
Не толкова въпросът, колкото плачливата нотка в гласа му е от значение. Мама заплашително ме поглежда през сълзи.
— Не се безпокой, татко! Тя няма да бъде изписана толкова скоро. Лекарят ще определи кога. Престоят на мама в интензивното отделение струва двеста долара дневно, така че никой не задържа хората тук по-дълго, отколкото е необходимо. Когато състоянието й се подобри, ще я преместят в друго отделение и чак след това ще я изпишат. Ще приготвим собствена малка болница у дома.
Майка отново плаче.
— Предпочитам да умра, отколкото да живея по този начин. Искаш да кажеш, че отсега нататък ще бъда инвалид, бреме за всекиго? Не е честно. Не е честно това да се случи точно на мен. Винаги съм се грижила за себе си, правих си упражненията редовно, пазила съм диета с витамини. И всичко това напразно. Не е честно.
Така е. Храната в нашия дом никога не е била удоволствие. Когато сядахме на масата като деца, задължително ни се предлагаха по три различни зеленчука. И не само това: трябваше да изпиваме и сок от тези зеленчуци. Времето за хранене ме изпълваше с ужас: сок от зелен фасул, сок от спанак, сок от грах, сок от моркови; когато сядахме на масата, те вече ни очакваха, всеки в отделна чаша. Каквото и да се направи след това, каквото и да се слага: сол, пипер, кетчуп, всички сокове имаха вкус на помия. Майка отпиваше от тях, сякаш бяха еликсирът на живота; тя беше голям почитател на Бернар Макфейдън. Татко отказваше да ги пие, също дядо и чичо Хари. Но ние с Джоан нямахме избор.
Освен това всяка сутрин трябваше да поглъщаме и рибено масло. Мисля, че ако старият Бернар заявеше, че кравешката пикня е много полезна за здравето, защото съдържа, примерно, витамин Р, майка ще се впусне след кравите с чаша в ръка. Когато се оплаквахме твърде много от рибеното масло, тя купуваше нова марка, съдържаща джоджен, гранули, които приличаха на мазна дъвка. Слагаше ги в сока от портокали: най-отгоре в чашите ни плуваха тлъсти, вонещи на джоджен гранули.
Не мога да пропусна и бирената мая. Трябваше да вземаме по глътка всяка сутрин: не мога да забравя вкуса на изгнили листа и плесен в устата си. Предполагаше се, че в нея има някакъв друг вид витамини. Майка знаеше всичко за витамините още преди да ги открият. Насочваше нейния и нашия живот в посока „безсмъртие“. Беше изпреварила с години времето. Сега, с всичките тези магазини за здравословна храна за маниаците на тема здраве, тя е всъщност много по-хипи, отколкото аз някога ще бъда.
Права е, не е честно. Никога няма да приеме това. Знам. Точно сега тя търси начин да се справи с инфаркта си. В никакъв случай на легло: това е повече от сигурно. Виждам я да измисля някакво налудничаво упражнение за сърцето. Чудесно е, че притежава този вид находчивост, но сега това може само да я довърши.
Прибираме се вкъщи навреме за „сапунените опери“. Отивам в стаята откъм градината и рухвам на леглото; напрежението си казва думата. Когато се събуждам, правя още по-подробни списъци за татко. Справям се с още няколко домакински задължения, като почистване на банята и размразяване на хладилника.
Когато сериалите приключват, татко ме завежда в оранжерията си. Много го бива да разсажда растения от клончета, особено декоративни. Притежава огромно разнообразие от тях. Има дори пръчки Popsicle, наредени една до друга с латинските им имена, датата и мястото, където ги е открил.
В оранжерията се чувстваш като в истинска джунгла. Татко вечно си къса клонки или листа от всеки интересен храст или растение. От Хаваи трябва да е отмъкнал поне стотина клончета и листенца. Пренесе ги в куфара си, увити в мокри хавлиени кърпи. Сигурен съм, че майка не беше много ентусиазирана, но там нямаше как да го спре. После по някакъв начин той съумя да отгледа растения от тези малки клонки и листа.
В оранжерията инсталира уникална система за поливане. Свързана е с уреда за измерване на влагата и се пуска в действие автоматично, което поддържа свежестта на тази местна джунгла. Дори и миризмата е като в джунгла; човек едва ли не очаква да чуе крясъци на маймуни и папагали в клоните на пълзящите растения. Татко прекарва значителна част от свободното си време в оранжерията. Чувства се по-добре тук, отколкото вкъщи.
Привързвам към колчета дългите крехки стъбла на доматите, които са натежали от листа, цветове и доматчета. Обгръща ме силната им остра миризма. Внимателно повдигам и привързвам към кола всяко запълзяло настрана клонче, обръщам го нежно към ласкавите лъчи на слънцето, свързвам земята с небето.