![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
Грозният Московски проспект най-сетне отстъпи пред европейската елегантност на градския център. Първата спирка бе хотел „Астория“ — главната квартира на делегациите от Западния свят. С чанта в ръка, Габриел влезе в натруфеното фоайе заедно с новите си другари от сферата на културата и се нареди на дългата опашка пред рецепцията. Макар че капитализмът бе превзел с щурм Русия, представите за обслужване на клиентите не бяха променени. Алон стоя двайсет минути на опашката, преди да бъде обслужен със съветска сърдечност от жена с лененоруса коса, която не направи опит да прикрие омразата си към него. Той отказа равнодушното предложение на пиколото и занесе сам багажа си до стаята. Не си направи труда да я претърсва, сега играеше по Московските правила. „Приеми, че всяка стая е оборудвана с подслушвателни устройства и всеки телефонен разговор се подслушва. Приеми, че всеки човек, с когото се срещаш, е под контрола на противника. Не гледай назад. Никога не си абсолютно сам“.
Натан Голани свърза лаптопа си към дейтапорт за високоскоростен интернет и прочете съобщенията с пълното съзнание, че агентите на ФСБ също ги четат. После позвъни на мнимата си съпруга в Тел Авив и покорно я изслуша, докато тя се оплакваше от своята мнима майка, знаейки много добре, че ФСБ изтърпяват същия досаден монолог. След като се освободи от задълженията си — както лични, така и професионални — Габриел се преоблече в ежедневните си дрехи и се гмурна в меката ленинградска нощ. Вечеря изненадващо добре в един италиански ресторант в съседния хотел „Англетер“, след което се остави да бъде проследен от двама агенти на ФСБ, които нарече Игор и Наташа, докато се разхождаше безцелно по крайбрежието на Нева в безкрайния сумрак на белите нощи. На Дворцовия площад спря да погледа група сватбари, които пиеха шампанско в подножието на Александровската колона, и за момент си позволи да помисли, че в крайна сметка може би е по-добре да забрави миналото. После се извърна и тръгна обратно към „Астория“ с Игор и Наташа, следващи го мълчаливо под среднощното слънце.
На следващата сутрин Натан Голани се посвети на работата на конференцията с решимостта на човек, който има да свърши много за малко време. Настани се на определеното му място в голямата зала на Мраморния дворец преди откриването на конференцията и остана там, без да сваля слушалките за превод, дълго след като мнозина от делегатите мъдро решиха, че истинската цел на срещата е да бъдат заведени в баровете на западните хотели. Участва в работните обеди и посети следобедните коктейли. Изтърпя безкрайните вечери и нито веднъж не отсъства от вечерните забавления. Говореше на френски с французите, на немски с германците, на италиански с италианците и сносно на испански с многобройните делегати от Латинска Америка. Общува със саудитци и сирийци и дори проведе учтив разговор с един иранец за лудостта да се отрича холокостът. Достигна до принципно споразумение с един израелски камерен оркестър да направи турне в тропическа Африка и уреди група маорски барабанисти от Нова Зеландия да посетят Израел. В рамките на няколко минути успяваше да бъде войнствен и помирителен. Говореше за нови решения на стари проблеми. Заяви, че Израел е решен да строи мостове, а не прегради. Единственото условие, каза той на всеки, който желаеше да го чуе, бе да има смели хора от другата страна.
Той се качи на подиума в голямата зала на Мраморния дворец в края на втория ден от сесията и както бе предсказал Узи, мнозина от делегатите веднага излязоха. На онези, които останаха, речта му се стори доста по-различна от всичко, което бяха чували досега от израелски представител. Председателят на ЮНЕСКО я определи като „призив за нов модел в Близкия изток“. Френският делегат нарече мосю Голани „истински деец на културата и изкуствата“. Всички присъстващи бяха единодушни, че от Юдейското плато, изглежда, е задухал нов вятър.
За жалост, нямаше такъв вятър от щабквартирата на ФСБ. Нейните виртуози претърсваха хотелската му стая всеки път, щом той излезеше, а агентите й го следваха навсякъде. По време на последната галавечеря в Мариинския театър една привлекателна агентка безсрамно флиртуваше с него и го покани в апартамента си да постигнат сексуално споразумение. Той вежливо отклони предложението и напусна театъра в компанията единствено на Игор и Наташа, които вече бяха толкова отегчени, че не си правеха труда да крият присъствието си.