Стъклени къщи

— Оу — извика той. Не че го болеше.

Клеър погледна през прозореца. Нощта настъпваше бързо, което бе типично за Тексас в края на деня — жаркото слънце изведнъж отстъпваше на топлия лепкав здрач.

— Майкъл тук ли е? — запита тя.

— Сигурно — Шейн сви рамене. — Той винаги е тук за вечеря.

Тримата приготвиха всичко и някъде на средата на поточната линия, която бяха спретнали — Клеър слагаше месо в питките, Ева добавяше сосовете, Шейн сипваше боба в чиниите, — към колектива се присъедини четвърти чифт ръце. Майкъл имаше вид, сякаш сега е станал и се е изкъпал… мокра коса, сънливи очи и капки вода, които се стичаха и попиваха в яката на черния суичър. И той като Шейн носеше джинси, но бе по-официален — носеше обувки.

— Здрасти — поздрави ги той. — Изглежда великолепно.

— Клеър го приготви — намеси се Ева, когато Шейн си отвори устата. — Не оставяй Шейн да си приписва заслугата.

— Нямаше да го направя! — Шейн изглеждаше обиден.

— Да, бе.

— Аз нарязах лука. Ти какво направи?

— Почистих след теб, както винаги.

Майкъл погледна Клеър и направи гримаса. Тя се засмя и си взе чинията. Майкъл взе своята и я последва в дневната.

Някой… Майкъл, предположи тя, бе почистил голямата дървена маса до шкафовете с книги и сложил четири стола около нея. Нещата, които бяха натрупани на масата преди това — видео игри, книги, партитури, — бяха преместени на други места, без особен усет за ред. (Може би, поправи се тя, идеята е била на Шейн). Остави чинията си на масата. Ева бързо постави своята до тази на Клеър и плъзна по масата една студена кола към нея заедно с вилица и салфетка. Майкъл и Шейн влязоха, също седнаха и започнаха лакомо да ядат… ами, като момчета. Ева отхапваше по малко. Клеър, която беше учудващо гладна, откри, че яде второ тако, преди Ева да е свършила първото си.