В тъмните гори
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В тъмните гори». Краткое содержание книги:
Странните жители на градчето Барлоу ги залавят и откарват в гората. Връзват ги за няколко мъртви дървета и обезлистени клони. След това се оттеглят.
Пътниците се досещат, че това е ритуал на жертвоприношение и че някой скоро ще дойде за тях. Но кой е този някой или… нещо?
— Всичко е наред — прошепна той.
Помогна й да се изправи.
Нийла тръсна глава. Избърса сълзите на уплаха, които бяха избили в очите й. Блузата й се бе разтворила, оставяйки на показ дясната й гърда. Прикри я с ръка. Но успя да забележи следите от ноктите, които бе оставил нападателят. Чувстваше ги като изгаряния върху кожата си.
— Нарани ли те? — попита Джони.
— Малко. Мисля, че съм добре.
— Гадна свиня! — изрече Шери. Пристъпи към мъртвото тяло. — Господи, погледнете го.
Нийла с погнуса отклони поглед встрани.
— Та това е някакъв шибан албинос!
Нийла понечи да закопчае блузата си. Копчетата ги нямаше. Задоволи се с привързване на долната й част на възел.
— Ама че гадна твар! — обади се отново Шери, която все още оглеждаше тялото.
— Най-доброто, което ще направим, е да продължим пътя си — каза Джони.
Четиринадесета глава
Откъм къщата проникнаха в гаража на Тъкър Грейди. Там се намираше един „Додж Дарт“. Отидоха към задната му част и Джени посегна към бравата на гаражната врата.
— Така няма да стане — каза Пег на дъщеря си. — Отваря се с дистанционно управление.
— Ох, не!
— Какво лошо има в това?
— При отварянето ще се вдигне такъв шум, че ще се събудят и мъртвите… а и старата жена.
— Е и? — лаконично попита Пег.
— За никъде не сме, ако тя се разкрещи или се обади на ченгетата, или пък направи дявол знае какво още друго. Най-добре е да се върнем и да я вържем.
— Господи, Джени.
— Тя е по-стара и от Господ. Не е в състояние да ни окаже каквато и да е съпротива.
— Хайде да потегляме и толкоз.
Джени смръщи вежди.
— Искаш да провалиш всичко ли?
— Аз…
— Хайде да се погрижим за бабишкера. Ще бъде лесна работа.
Напуснаха гаража и се върнаха в къщата през задната врата. Джени водеше. Минаха през кухнята и после по толкова тъмен коридор, че Пег спря да вижда дъщеря си. Затова протегна ръка напред. Докосна гърба й и се хвана за рамото й.
— Стаята е тук — прошепна Джени.
Пег чу изскърцването на вратата. Джени пристъпи с рамо напред в помещението. Пег я последва, опипвайки рамката на вратата.
Изведнъж стаята ярко се освети. Примигвайки, Пег видя дланта на Джени върху ключа за осветлението.
Старата жена седеше на леглото с широко отворени очи и протегнати напред костеливи ръце.
— Много, много се забавихте — каза тя с висок и треперещ гласец.
Джени объркано погледна към Пег.
— Знаех си, че някоя хубава нощ ще дойдете при Хеги. Чувствах го в костите си. Не знам какво ви спираше досега.
Джени се запъти към дрешника.
— Там няма никой, младо момиче. Съвсем сама съм. Сама съм откакто станах на петдесет и две години… откакто отведохте моя скъп Брайън.
— А Тъкър? — попита Джени.
— Кой? Моят Брайън, моят единствен Брайън. Отведохте го при вашите дървета. О, да, там го отведохте — при вашите дървета.
Джени излезе от дрешника с халат в ръцете си.
— Заведохте го при гадните крули.
Джени свали копринения шнур от халата и пристъпи към леглото.
— Знаех си, че ще дойдете за мен — продължи Хеги, тресейки глава, докато Джени й връзваше ръцете. — Чаках ви. Представях си го. Ще бъда забавно блюдо за диваците. — Тя се изкикоти. — Блюдо… малко люто. Искаш ли да ти кажа тайната си? Обещаваш ли да не я издадеш?
Бабичката намигна на Джени с побелялото си от старческо перде око.
— Честен кръст — произнесе на висок глас момичето и стегна възела.
— Змийска отрова — каза старицата. Изкикоти се отново. — От гърмяща змия. Схващаш ли? Пропита съм от нея. Вкарвам си я дозирано откакто станах на петдесет и две. Да, миличка. Направо преливам. — Тя изсъска като змия. — Змийско месо.
Джени погледна към Пег със страх в очите. После отново се обърна към старата жена.
— Връщаме се веднага.
— И ще ме отведете при вашите дървета. Да. Забавно блюдо за мръсните крули.
Джени с бързи крачки излезе от спалнята. С трепереща ръка вдигна падналите върху челото й коси. Пег сложи ръка на рамото й.
— Тя е откачена, нали? — попита момичето.