Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
— Дебела?
— Закръглена — повтори Джеймс. — Изглеждаше така, когато Джон Хей се влюби и се ожени за нея преди почти двайсет години, а времето и децата също дадоха своя принос към това.
И храната, помисли си той засрамено. Помнеше едно писмо от Хей само отпреди година, в което скъпият му приятел пишеше, че семейството и синът им са в Чикаго, където той, Хей, активно обикалял града, но Клара, по думите му, стояла в хотела и… „се нахвърля ентусиазирано върху всяка храна, която предлагат в трапезарията“. Самият Хенри Джеймс смяташе Клара Хей за внушителна, неособено интелигентна — макар да бе начетена и достатъчно умна, за да се възхищава на романите на Джеймс — лицемерно набожна, каквито са дъщерите на американските баптистки пастори (тя наистина беше от Охайо, въпреки че не произлизаше от такова семейство), и абсолютно недостойна за мястото си сред изключителните Пет купи.
Никога нямаше да сподели нищо от това с Шерлок Холмс.
— Разкажете ми за Кларънс Кинг — каза Холмс, — а после ще се върнем във вагона и ще оставим тези добри хора да подготвят вагон-ресторанта си за вечеря.
— В „Колониъл Експрес“ не предлагат вечеря — отбеляза Джеймс, вътрешно доволен, че е хванал прочутия детектив в грешка. — По разписание пристигаме във Вашингтон преди вечерно време.
— Ах — рече Холмс и издуха колона от дим през голямата си лула. — Тогава ще ми опишете Кларънс Кинг, без да бързате. О, и трябва да спомена, че съм чел за това как господин Кинг е разобличил измамата на онази западна диамантена мина в края на седемдесетте. Била е някъде в Колорадо, нали?
— Там е трябвало да бъде — съгласи се Джеймс. — Кларънс Кинг въпреки височината си от метър и шейсет и седем сантиметра — е наистина изключителен човек: геолог, алпинист, изследовател, топограф, правителствен служител, aficionado15 на добрата храна, доброто вино и доброто изкуство. Хенри Адамс и Джон Хей винаги са вярвали — и то искрено — че от „Петте купи“ Кларънс Кинг е единственият, пред чието бъдеще няма граници… и че е предопределен за известност, слава и висши постове.
— А Клоувър Адамс вярваше ли в това?
Джеймс се поколеба само за секунда.
— Тя смяташе Кларънс за немирник. Но го обичаше още повече заради това. Точно Кларънс Кинг изпрати на Адамсови и на останалите Купи изискани канцеларски принадлежности, гравирани със сърца, както и красив сервиз за чай „Петте купи“.
— Опишете го, моля — каза Холмс, изваждайки лулата от устата си.
— Моля?
— Опишете ми сервиза за чай.
Хенри Джеймс погледна пред прозореца към започналите да се раззеленяват гори и полета, покрай които преминаваше влакът, сякаш се надяваше да почерпи сили от гледката. Беше късен следобед. Последните лъчи на залязващото мартенско слънце позлатяваха короните на дърветата и телеграфните стълбове.
— Сервизът беше доста очарователен всъщност — каза най-накрая той. — Пет чаши и чинийки, разбира се. Във формата на сърца и с умалени размери.
— Всичките Купи са — били са — ниски на ръст — промърмори Холмс.
— Ами… да — съгласи се Джеймс, леко слисан от думите му. Нима неволно беше споделил тази информация? Спомняше си, че бе споменал единствено за височината на Кларънс Кинг.
— Какво друго можете да ми кажете за сервиза? — попита Холмс.
„Този човек е луд“ — помисли си Хенри Джеймс и каза:
— Подносът беше емайлиран и покрит с красиви рисунки, приличащи на клонки с малки плодове, но всъщност всяка представляваше грозд от пет сърца. Темата със сърцата продължаваше и върху каничките за захар и сметана. Върху каната за чай и ниския ръб на подносите — който, ако си спомням правилно, е оформен в буквата Т — са изрисувани часовници, показващи точно пет часа.
— Часът, в който „Петте купи“ се срещат всеки ден през седмицата — каза Холмс. — Обикновено пред огнището в дома на Адамсови, в кресла, проектирани специално за дребния им ръст. Адамс и съпругата му Клоувър са сядали един срещу друг на малки — съвсем еднакви — тапицирани с червена кожа столове.
— Да — потвърди Джеймс, който нямаше представа откъде Холмс е изкопал този последен факт, който беше абсолютно точен.
Холмс кимна удовлетворено.
— Нека да се върнем обратно във вагона ни — рече той.
Заради проблеми с железопътната линия някъде на юг от Балтимор, „Колониъл Експрес“ изостана доста от разписанието си. Холмс и Джеймс прекараха часове в сравнително неудобната така наречена „първа класа“, без да виждат нищо през прозорците — нощта бе настъпила няколко часа по-рано — и без вечеря, като единственото, спасяващо ги от скуката, беше четенето и чашите кафе, които от време на време им поднасяше извиняващият се стюард. Холмс не зададе повече въпроси — доста жалко изпълнение за детектив, помисли си Джеймс и двамата прекараха в мълчание дългите часове.
15
Aficionado (исп.) — ентусиазиран последовател или почитател. — Б.пр.