Драконът от Луалаба
- Автор: Бобев Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Драконът от Луалаба». Краткое содержание книги:
Анри стъпи на брега. Един след друг подире му се измъкнаха и негрите. Обърнаха се назад. Едва сега видяха нападателя си. Зарязал обърнатата лодка, той се бе спуснал подир съплеменниците си, смятайки тях виновни за страданията си. В гърба му стърчаха забити два харпуна.
Подплашен от него, един друг хипопотам изскочи на брега и с яростно пръхтене се спусна срещу хората, мокър, окалян, подобен на оживяла камара глина. Обезоръжените негри се пръснаха уплашени на всички страни. Само Анри не отстъпи, а излезе насреща му с разперени ръце и изкрещя:
— Ехей! Накъде?
Дебелакът се сепна, закова се на място пред тая решителност, сякаш имаше спирачки и на четирите си крака, после се врътна обратно в реката.
Негрите се измъкнаха гузни. Не казаха нищо. Не бяха дори учудени. Те си знаеха. Белият с четирите очи е неуязвим. Неговата е лесна. Той прави с животните каквото си ще.
Тогава някой видя човека върху дъното на обърнатата лодка. Всички се развикаха тревожно. Когато погледна натам, Анри изтръпна. Нещастникът изглежда се бе изплашил и бе предпочел да се хване за дъното, потопен наполовина във водата. Право към него бързаха два крокодила. Само два се виждаха. А колко приближаваха невидими отдолу?
— Хвърляйте камъни! — заповяда решително Анри. — Шибайте с клони! Вдигайте шум! Повече шум!
Негрите го послушаха начаса. Знаеха — каквото каже белият човек с четирите очи, все е добро. Тъй трябва да се прави. Тъй постъпват и магьосниците, преди да се гмурнат, за да убият осъдените на смърт крокодили.
И наистина грозните влечуги се скриха под водата. Анри се успокои. Сега те лежаха неподвижно на дъното, престорили се на мъртви. Този рефлекс използуват магьосниците, когато се спускат с копия под водата и ги пронизват безнаказано. Сега и той трябваше да се възползува от това знание.
— Кой ще доплува до лодката с една лиана? — запита Анри. — Кой ще спаси другаря си?
Всички наведоха очи.
— Четириокият ви уверява, че няма да ви се случи нищо.
Пак мълчание. Вековният ужас пред хищните влечуги ги бе сковал.
Тогава той хвана единия край на лианата и нагази във водата.
— Шумете! Пляскайте! Не спирайте!
С виновен изглед те зашибаха водата с удесеторено усърдие.
Анри доплува до лодката, улови се за нея и даде знак да го издърпат. Скоро опря в тинестото дъно. Спасеният негър прецапа плитчината и се простря по очи върху изсъхналата, нацепена тиня, задъхан, разтреперан от страх.
Тогава Анри откри застаналите на пътеката негри с насочени напред пушки.
— Я свалете тези тояги! — викна им той. — И елате да помагате.
— Кои сте вие? — запита все още с пръст на спусъка водачът на негрите.
— Не виждате ли? Ловци. Хипопотам натроши лодката ни тъй, че едва се спасихме. А вие?
Негрите се заозъртаха уплашени. Заговориха вкупом. От техните отговори Анри нищо не разбра. Разговорът им се водеше горе-долу тъй:
— О, ние!
— Не питай!
— О, о, о! Страшно!
— Връщай се!
Анри вдигна рамена.
— Защо да се връщам?
Най-сетне другите млъкнаха. Взе думата водачът им.
— Ние бягаме, бвана! Там, в джунглата, страшно, много страшно! Там Есамба! Бедните негри бягат от Есамба.
— Ха, ха! — засмя се Анри. — Бедни негри. А с пушки. И бягат от Есамба. Защо не му гръмнахте?
— Белите гърмяха. Но Есамба е дух. Куршум не го лови. Той отвлече бялата жена.
— Каква бяла жена? Тук, в тоя пущинак? Я обясни по-подробно.
— Бедните негри тръгнаха с Червенокосия бвана и с бвана Мулат. За пари. Много пари.
— Носачи.
— Не носачи. Охрана. Носачи бяха пигмеи.
— А къде са сега пигмеите?
— Избягаха. Преди нас. Те казват шипекве. Ние Есамба. Кой прав — не знам…
— А бялата жена?
— Тя дойде с баща си, старият бвана и един негър. Паднали от небето.
Анри се сети. И досега туземците означаваха с този израз кацането на самолет. Той се замисли. Не забеляза смущението и на своите носачи. Тъй значи. Бандата се увеличава. Утежнява се и неговата работа. Вече пет души. И със самолет. Дали няма да дойдат нови? Изглежда този немец си урежда добре предприятието.
Негърът продължи:
— Бащата търси дъщеря си… Няма я… Той падна. Удари си главата. И сега лежи. Не чува. Не вижда.
Анри реши веднага.