Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
— Е, имам чувството, че летя на сляпо… — Тя взе да брои точки на пръстите си: — Снеготопенето в Скалистите планини — там като нищо ще е нула. Това никой не го е планирал… — Един пръст. — Прашни бури и горски пожари, които ужасно се ебават със слънчевите ни батерии. И това никой не го е планирал… — Втори пръст. — Всичкият този прахоляк ускорява снеготопенето, така че дори ако годината е добра, всичко се стапя твърде бързо или пък се изпарява. Това никой не го е планирал… — Трети пръст. — Хидроцентралите — Кейс се засмя. — Те са аут освен през пролетта, понеже не може да се натрупа достатъчно вода в резервоарите… — Пети пръст. — И накрая ето ти я Калифорния с всичките тези претенции за реката.
Тя гледаше отворената си длан, все едно може да отгатне бъдещето по нея.
— В момента Елис е по Гънисън, прави оферти и се боя, че и там е прекалено закъснял. Сякаш не успяваме да хванем влака. Все някой е на крачка пред нас. Някой, който вижда по-ясно нещата. Някой, който разполага с по-добри думи да опише накъде сме тръгнали.
— Сигурна ли си, че не искаш да проуча Бракстън?
— Остави Бракстън на мира. Вече съм му закачила опашка.
Анхела се засмя:
— Знаех си. И ти не го харесваш.
— Не е въпрос на харесване — въпрос на доверие е. И си прав, той нямаше навика да се дъни… — Кейс замълча. — Имам обаче нещо друго, което искам да проучиш. Долу във Финикс.
— Искаш да срежа ЦАП? Този път завинаги?
— Не — тя поклати яростно глава. — Подобно нещо няма да ни се размине втори път. Не и без законови основания. Властите сега го следят с дронове и последното, което ни трябва, е армията да застане на страната на Аризона. Не. Искам да идеш във Финикс и да подушиш наоколо от мое име. Май нещо е тръгнало накриво и не успявам да го видя ясно.
— Какво да…
— Ако знаех какво е, нямаше да те пращам долу. Имам чувството, че не знам пълната история. От Калифорния също се носи тихо бръмчене. Ядосани са от нещо.
— Кой бръмчи?
Тя вдигна вежда срещу нещо:
— Нека държим информацията раздробена на части, става ли? Просто подуши наоколо. Искам още чифт очи долу. Независим чифт очи.
— Кой държи Финикс?
— Гусман.
— Хулио?
— Да.
— Добър е.
— Е, сега е направо умрял от страх и моли да го извадя оттам. Все повтаря, че е загубил хората си. Държи се като Пиленцето при падащото небе50.
— Навремето беше добър.
— Може би съм го оставила твърде дълго там, долу. Очакваше се Финикс да побърза и да умре, така че го оставих там. Вместо това градът продължава да се държи за ръба. Нали знаеш, че дори строят там аркология? Част от нея вече е готова и работи.
— Малко е късно за това.
— Пари от китайска слънчева енергия и наркодолари. Очевидно с такава комбинация никога не е късно.
— Водата има навика да тече към парите.
— Е, Картелните щати и китайските енергийни разработчици заедно…
— Това са много пари.
— Почти изглежда, че Финикс отново може да влезе в играта. Преди няколко седмици Хулио ми разправяше, че е напипал нещо голямо, и след това внезапно ситуацията се скофти и той започна да се паникьосва и да моли да се върне от другата страна на реката. Искам да разровиш случилото се и да видиш какво е накарало Хулио толкова да се разтревожи, че да почне да се плаши от собствената си сянка. В момента няма много хора, на които да имам доверие, а това… — Кейс замълча. — Просто ми се струва погрешно. Искам да ми докладваш пряко. Не минавай през каналите на ВСЮН.
— Не искаш губернаторът да ти наднича над рамото?
Кейс въздъхна с отвращение:
— Нали знаеш, едно време наистина се доверявахме на собствените си хора.
Поговориха си още няколко минути за дреболии, но Анхела беше наясно, че Кейс вече е преминала към следващия проблем. Беше получил задача — беше напаснат в нейната мозайка на света и сега неспокойният ѝ ум пристъпи към други данни и следващи проблеми. Минута по-късно тя му пожела късмет и излезе от теслата.
Антуражът ѝ от бронирани джипове прегази натрошените стъкла и остави Анхела да се взира самичък в разрушеното предградие, което Кейс бе създала с един замах на химикалката.
Глава 5
Някакъв пикап бръмчеше в уличката зад къщата на Луси — хищно дизелово ръмжене. Вече десет минути боботеше отвън и явно не се канеше да си ходи.
— Слушаш ли ме изобщо? — попита Анна.
Сестрата на Луси я гледаше от компютърния екран със смес от разочарование и мъчително състрадание. Иззад нея, през заемащите цялата стена прозорци, нахлуваше хладната, сива светлина на Ванкувър.
— Да искаш да се махнеш, не е лошо нещо.
Пикапът не се канеше да се маха. Двигателят изрева и разтърси прозорците на Луси, преди да утихне отново до басово тътнене.
50
Приказката за Пиленцето касае масовата истерия. Листо пада на опашката на Пиленцето и то хуква с викове, че небето пада и всички трябва да се спасяват. Всява паника сред горските животни и накрая Лисугерът ги изяжда. — Б.пр.