Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
Падна тежко на земята и едва съумя да се превърти, а после се зае да изследва местността сантиметър по сантиметър. Всички знаци сочеха, че наскоро оттук беше минало номатско племе. Бяха разпънали бивак в гората и ако се съдеше по капаните, следите и разхвърляните навсякъде останки, бяха отпътували набързо.
Прекалено набързо, за да раздигнат капаните от пътя, но каквото и да ги беше подплашило, вече си беше отишло. И тъй, Изьолт събра всичко полезно, което успя да открие, и се зарадва, че не срещна никого. Не й се наложи да доказва, че и тя е номатка.
Докато тършуваше, си направи списък наум от какво има нужда. Масло за сабята ми. Точило. Повече преносими прибори за хранене. И по-голяма раница, за да побере всичко това.
Тя навлезе по-навътре в лагера, като на всяка крачка се спираше. Насочваше магията си навън и се мъчеше да долови някакви нишки или нещо живо.
Това беше първият урок, който Хабим беше набил в главата й: постоянно, постоянно да наблюдава кой я заобикаля. Понякога дори я проследяваше, за да види колко време ще й трябва, докато го забележи. Приближаваше се зад гърба й. Вадеше нож от колана си.
Първия път го усети малко преди да я нападне. Накрая нишките му го бяха издали. Но Хабим не бе очаквал това и в този момент Изьолт беше осъзнала предимството си.
Тя виждаше самата тъкан на света. Във всеки миг можеше да се оттегли в себе си и да почувства кой е наоколо. Къде какви нишки се усукват, кои хора какво изпитват и как това я засяга.
Започна да тренира усещанията си. Те натрапчиво я обзеха и накрая почти ежеминутното оттегляне в тъканта се превърна в естествен инстинкт. Обхватът й също се разшири. Колкото по-надалече стигаше, толкова по-надалече откриваше, че може да отиде.
На десетия път когато Хабим я проследи по улиците на Веняса, тя успя да го забележи цяла пресечка по-рано и да се мушне в страничка уличка, преди той да я настигне.
Днес Изьолт се движеше по същия начин в изоставения лагер. На всеки няколко удара на сърцето си опипваше тъканта на гората. Разположението на нишките.
Наблизо нямаше никой.
И тъй, малко по малко, девойката намери всичко, което й трябваше. Нещата, които й се сториха полезни и които номатите бяха изритали под камъните или скрили в тревата, тя натика в чантата си. Огневещерски кибрити, готварски шиш, керамична купа и малко точило.
Но най-хубавото й откритие беше изоставен в близкото поточе тръстиков капан. Замаяна, Изьолт го изтегли и вътре откри да се мятат три сьомги и една пъстърва. Изчисти люспите им. Изкорми ги. А сетне тръгна да намери сушинка от наближаващия дъжд.
Първото място, което откри, беше един варовиков навес и с останките от огъня под него реши, че е отличен за лагеруване. Точно навреме, защото дъждът зашиба под скалата, напоявайки мъха и увивните растения, изпълзели в тесния заслон. Мълниите падаха начесто. Присвяткваха над подгизналия лагерен огън, който Изьолт разпали наново.
Опече си едната сьомга, като гледаше разсеяно как кожата й почернява. Едва когато свали рибата от слабия огън, разбра, че си е изгубила парите. Три светкавици паднаха, докато тя умуваше как да постъпи.
Можеше да ги остави там, където и да бяха. Само че думите на Матю й зашепнаха: Няма как да знаеш какво ще те споходи, а парите са език, който всички разбират.
Добре. Ще трябва да се върне. Но първо ще си хапне сьомгата. И тя лакомо излапа крехката, апетитна, прясна риба. После сготви и изяде втората с наслада, без да бърза толкова.
Накрая пороят премина в ситен дъждец и след като сготви останалите две риби за после, тя угаси огъня и се върна обратно. Чак до мечите капани.
Чак до кръвовещия.
Няколко дълги минути Изьолт го изучава. Мъжът явно лежеше в безсъзнание, проснат по гръб насред калта. Дрехите му бяха подгизнали и окървавени. Кракът му беше накъсан на ивици.
Хиляди въпроси препуснаха през ума й. Но нямаше по-умен от заповедта: Бягай!
Тя обаче стоеше като закована. Дори не дишаше и без помощта на Сафи и нейните нишки, които да й покажат какво чувства, Изьолт можеше само да се чуди защо дробовете й се издуваха така. Защо сърцето й биеше толкова бързо.
Торбата с парите чакаше в средата на полянката. Макар че дъждът беше измил части от сцената, Изьолт видя стъпките на кръвовещия. Следите от запад, откъдето беше дошъл. Сетне следваха по-дълги и по-дълбоки крачки там, където се беше втурнал право към талерите.