Белият огън

Двамата полицаи най-сетне си пробиха път през тълпата, която сега беше скочила на крака. Единият го хвана за ръката.

-      Господине, не ни създавайте трудности.

Мъжът се освободи от хватката на ченгето.

-      Съветвам ви да не ме докосвате.

-      Арестувайте го за нарушаване на обществения ред! - изрева кметът.

-      Оставете го да говори! - извика някой от тълпата.

-      Господине - чу Джени да казва полицаят, - ако не ни сътрудничите, ще се наложи да ви арестуваме.

Отговорът на мъжа бе заглушен от вдигналата се шумотевица. Кметът заблъска с чукчето и призова хо­рата към порядък.

-      Арестуван сте - обяви единият от полицаите. - Моля, сложете си ръцете на гърба.

Джени видя как вместо да се подчини на заповедта, мъжът извади портфейла си с плавно движение на ръ­ката и го тръсна да се отвори. Проблесна нещо златно и двете ченгета замръзнаха на място.

Шумотевицата започна да заглъхва.

-      В отговор на по-раншния ви въпрос - каза мъжът с южняшкия си акцент на кмета - аз съм специален агент Пендъргаст от Федералното бюро за разследване.

В помещението настъпи мъртвешка тишина. Джени никога досега не беше виждала това изражение върху лицето на госпожа Кърмоуд: шок и ярост. Лицето на Хенри Монтебело не изразяваше каквото и да било. Началникът Морис имаше вид на парализиран. Всъщ­ност думата „парализиран“ не беше точна - имаше вид на увехнал. Направо се спаружи. Все едно искаше да се просмуче в стола си и да изчезне. Кметът изглежда­ше просто опустошен.

-      Тялото на Емет Баудри - продължи мъжът на име Пендъргаст - е само едно от сто и трийсетте, за чието оскверняване според закона в Колорадо сте виновни, госпожо Кърмоуд, кмете, господин Монтебело и вие, началник - вие сте подписали въпросната заповед. Гражданската и углавната отговорност са смайващи.

Госпожа Кърмоуд първа се съвзе.

-      Така ли работи ФБР? Идвате тук, прекъсвате на­шата среща с обществеността и отправяте заплахи? Дали наистина сте агент? Елате тук и покажете на кме­та документите си както трябва!

-      С удоволствие. - Бледият се промъкна през вра­тичката, която отделяше района за обществеността от този за официалните лица, и тръгна надолу по пъте­ката с нахално нехайство. Стигна пред кмета и сложи значката на масата. Той започна да я оглежда и на ли­цето му се изписа нарастващо смайване.

С неочаквано гъвкаво движение агент Пендъргаст извади микрофона на кмета от стойката. Едва тогава на Джени ѝ хрумна, че тази покана към непознатия да дойде отпред май не е много добра идея. Видя как журналистът от „Роринг Форк Таймс“ драска като луд в бележника си. Лицето му беше озарено от истинска радост.

Кметът заговори, но му се наложи да вика, защото вече нямаше микрофон.

-      Агент Пендъргаст, служебно ли сте тук?

-      Още не - беше отговорът.