Червената кралица

В детската стая на Хенри забелязвам, че тук Джаспър е желан и редовен гост. Има си собствен стол, където седи и наблюдава как бавно освобождават бебето от повоите. Не трепва от миризмата на мръсната пеленка между краката на детето, нито извръща глава. Вместо това се навежда напред и внимателно преглежда дупето на бебето за някакви признаци на зачервяване или възпаление, а когато му казват, че са намазали детето с мазнина от овче руно, както е наредил, той кимва доволен. После, когато бебето е почистено, слагат топло вълнено одеяло на коленете на Джаспър, той слага Хенри да легне по гръб, гъделичка крачетата му и духа върху коремчето му, а бебето рита и се мята от радост, че е свободно.

Наблюдавам това като непозната, чувствайки се странно и не на място. Това е моето бебе, но аз не се справям с него толкова лесно. Неловко и несръчно, отивам да коленича до Джаспър, за да мога да хвана една от малките ръчички и да погледна мъничките нокти и гънките в пълничката малка длан, изящните малки линии около закръглената му китка.

– Красив е – казвам зачудено. – Но не те ли е страх да не го изпуснеш?

– Защо да го изпускам? – пита Джаспър. – Ако изобщо мога да му навредя с нещо, то най-вероятно е да го разглезя с твърде много внимание. Твоята гувернантка казва, че едно дете трябва да бъде оставено само и да не се играе с него всеки ден.

– Тя е готова да каже всичко, което да ѝ даде възможност да вечеря по-дълго или да спи в стола си – казвам язвително. – Тя убеди майка ми, че не бива да имам учител по латински, защото знаеше, че това ще ѝ създаде повече работа. Няма да позволя тя да го обучава.

– О, не – казва Джаспър. – Той ще има истински учител. Ще намерим човек от някой от университетите, вероятно от Кеймбридж. Някой, който може да му даде добра основа във всичко, което ще е необходимо да знае. Както съвременните предмети, така и класическите науки: както реторика, така и математика и география.

Той се навежда напред и полага звучна целувка върху топлото коремче на Хенри. Бебето започва да гука от удоволствие и размахва ръчички.

– Не е вероятно той да наследи трона, знаеш – напомням му, отхвърляйки собственото си убеждение. – Не се нуждае от образование, каквото се полага на принц. Кралят си е на трона, а принц Едуард ще го наследи; кралицата е млада, лесно може да има още деца.

Джаспър скрива лицето на бебето с малка кърпа за хранене, а после я отдръпва рязко. Бебето надава лек вик на изненада и удоволствие. Джаспър го прави отново, и отново, и отново. Явно двамата могат да играят тази игра цял ден.

– Той може никога да не стане нещо повече от кралски сродник – повтарям. – И тогава всичко – грижите ти за него и образованието му – ще е отишло напразно.

Джаспър притиска към себе си бебето, затоплено в одеялото си.

– Ах, не! Той е ценен сам по себе си – казва ми той. – Ценен е като дете на брат ми и внук на баща ми, Оуен Тюдор, и на майка ми, да я благослови Господ, която беше кралица на Англия. Ценен е за мен като твое дете – не забравям колко си страдала, докато го раждаше. И е ценен като представител на Тюдорите. Колкото за останалото – ще узнаем бъдещето, когато е рекъл Бог. Но ако някога призоват Хенри Тюдор, ще открият, че съм го опазил и съм го подготвил, за да е готов да управлява.