В името на любовта

— Много мило да получим това прекрасно пожелание на баба ти, но по какъв случай? – попита със сияйната усмивка на Скутър Браун.

Дъфи, противен дебелак, с червендалесто лице и рошава брада, се ухили широко:

— Видях копие от брачното ви свидетелство и говорих с онзи тип, извършил брачната церемония. Мяза на опърпана версия на Джъстин Тимбърлейк – продължи Дъфи, без да спира да снима. – След час материалът ще е в редакцията, така че по-добре ми разкажете цялата история. Обещавам да ви изпратя страхотен сватбен подарък. – Започна да снима от друг ъгъл. – И така, колко дълго…

— Няма никаква история – прекъсна го Брам, прегърна Джорджи през кръста и я дръпна обратно в сградата.

Пренебрегвайки надписа „Вход забранен за външни лица”, Дъфи улови вратата, преди да се затвори, и ги последва вътре.

— Джорджи, говори ли с Ланс? Той знае ли за това?

— Изчезвай! – процеди Брам.

— Стига, Шепърд. Всичко ти е ясно не по-зле, отколкото на мен. Това е най-пикантната звездна история за годината.

— Казах да изчезваш! – изсъска Брам и се метна към фотоапарата на Дъфи.

Но преди да го докопа, Джорджи, в която все още бе останала капка здрав разум, сграбчи ръката му.

— Недей!

Папаракът отстъпи чевръсто, направи една последна снимка и изскочи навън.

— Без лоши чувства – подхвърли през рамо.

Брам се освободи от ръката й и понечи да хукне след него.

— Престани! – Джорджи прегради вратата с тялото си. – Какъв смисъл има да чупиш фотоапарата му?

— Ще ми олекне.

— Типично за теб. Все още продължаваш да разрешаваш проблемите си с юмруци.

— За разлика от теб, която се усмихваш на всеки задник, насочил обектив към теб, и се преструваш, че животът е цветя и рози. – Изгледа я с присвити очи. – И не ми се пречкай, когато следващия път реша да разбия нечия физиономия.

Появилият се в коридора помощник-сервитьор принуди Джорджи да преглътне гневния си отговор. Двамата се отправиха към товарния асансьор и в озлобено мълчание поеха нагоре. Когато стигнаха до апартамента, Брам отвори вратата с ритник и извади мобилния телефон от джоба си.

— Не! – Тя издърпа телефона от ръката му и се втурна към банята.

Той хукна след нея.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Тя хвърли телефона в тоалетната чиния, преди той да успее да го изтръгне от ръката й. Брам я избута грубо настрани и се втренчи във водата.

— Не мога да повярвам, че го направи!

Веднъж Скутър, без да иска, беше изпуснала семейния фотоалбум на мама Скофийлд в градинския фонтан и през останалата част на серията се опитваше да заличи следите си. Накрая Скип я спаси, като пое вината върху себе си. Но този път това нямаше да се случи.