Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Сърцето на Фльор щеше да се пръсне от гордост, когато красивата й майка най-сетне се появи в преддверието, все едно райска птица кацна сред ято черни лястовици. Под снежнобялото си палто от норки Белинда носеше жълта копринена блуза и тъмносин панталон, пристегнат в кръста с плетен оранжев колан. Гривни от платина и лусит подрънкваха върху китките й, а от ушите й висяха големи халки в тон с тях. Всичко по нея беше ярко, модерно, стилно и скъпо.
На трийсет и три, Белинда се бе превърнала в скъп диамант, шлифован до съвършенство от Алексей Савагар и скъпите магазини на „Фобур Сен-Оноре“*. Тя беше по-слаба, по-нервна, с по-отривисти и суетни жестове, но очите, изпиващи с обич лицето на дъщеря й, не се бяха променили. Те бяха със същия невинен наситено син оттенък като цвета на зюмбюл, каквито бяха в онзи ден, когато срещна Ерол Флин.
[* Намира се близо до Елисейския дворец, изобилства от антикварни и модни магазини, художествени галерии. – Б.пр.]
Фльор се втурна през преддверието като голямо кутре санбернар и се хвърли в прегръдките на майка си. Белинда отстъпи леко назад, за да запази равновесие.
— Да побързаме – прошепна в ухото на Фльор.
Фльор махна забързано на монахините за довиждане, сграбчи ръката на майка си и я повлече към вратата, преди сестрите да засипят Белинда с оплаквания за последните щуротии на дъщеря й. Не че Белинда им обръщаше внимание.
— Онези стари прилепи – бе казала последния път на Фльор. – Ти си дива, със свободен и независим дух и аз не желая да променят нищо в теб.
Фльор обичаше, когато майка й говореше така. Белинда бе заявила, че необуздаността е в кръвта й.
В подножието на стъпалата пред входа ги очакваше сребристо ламборгини. Фльор се плъзна на предната седалка и вдъхна познатия аромат на „Шалимар“, любимия парфюм на майка й.
— Привет, бебчето ми.
С тихо ридание момичето се сгуши в обятията на Белинда, потъна в пухкавата кожа, уханния облак и всичко, което беше майка й. Беше твърде голяма, за да плаче, ала не можеше да се сдържи. Толкова хубаво беше отново да се почувства бебето на Белинда.
* * *
Белинда и Фльор обичаха Лазурния бряг. На следващия ден след като пристигнаха, те потеглиха от хотела с розова хоросанова замазка, близо до Антиб в Монако, към прочутия Корниш дьо Литорал, или Корниза – виещото се планинско шосе, дръзко впиващо се в скалите край морския бряг.
— Няма да ти прилошее, ако гледаш право пред себе си, вместо да се озърташ настрани – посъветва я Белинда, както и миналата година.
— Но тогава ще пропусна прекалено много интересни гледки.
Първо спряха на пазара в подножието на хълма, където се намираше дворецът на принца на Монако. Стомахът на Фльор бързо се успокои и тя подскачаше от една сергия с храни на друга, сочейки всички лакомства, които й се харесваха. Денят беше топъл и тя беше с шорти в цвят каки, любимата си тениска с надпис: „Истинска наливна бира, забранена за мамини синчета“ и новите си сандали с кожени каишки, които Белинда й бе купила предишния ден. Белинда не се отнасяше към дрехите като монахините.
— Носи това, което ти харесва, бебче – казваше й тя. – Създай собствен стил. По-късно ще имаш много време за висшата мода.
Самата Белинда беше облечена в модели на Емилио Пучи*.
[* Италиански моден дизайнер с аристократичен произход (1914-1992), наричан „бог на пъстрите цветове“, любимец на богатите и звездите, обличал Джаки Онасис, София Лорен, Одри Хепбърн, Мерилин Монро и много други. – Б.пр.]
След като Фльор си избра обяда, задърпа майка си нагоре по стръмната пътека, водеща от пазара на Монте Карло към двореца. Момичето крачеше забързано и бъбреше оживено, докато дъвчеше сандвича с шунка и домашно изпечено кръгло хлебче с маково семе. Фльор говореше четири езика, но най-много се гордееше с английския си с безупречно американско произношение. Беше го научила от съученичките си в манастира – дъщери на дипломати, банкери и шефове на отдели в американски вестници. Усвоявайки техния жаргон и поведение, тя постепенно престана да се възприема като французойка.
Един ден двете с Белинда щяха да заминат да живеят в Калифорния. Искаше й се да отидат още сега, но Белинда нямаше да има пари, ако се раздели с Алексей. Освен това Алексей нямаше да й даде развод. Най-много от всичко на света Фльор искаше да живее в Америка.
— Толкова ми се иска да имам американско име. – Фльор почеса ухапаното от комар място върху бедрото си и отхапа голям залък от сандвича. – Ненавиждам името си. Наистина го мразя. Фльор е глупаво име за някой толкова грамаден като мен. Жалко, че не си ме кръстила Франки.