Скрутатор [bg]

— Къде е Малиен? — рече Иризис. У нея се зароди надежда, че поне един от тях е успял да избегне залавяне и ще успее да ги освободи. Ако някой притежаваше силата да се противопостави на скрутаторите, то това бе аахимата.

— Не бързай да се обнадеждаваш — каза Флид. — Видях как я изнасяха, омотана като пиле. Тя е край южната стена.

Сред тамошните сенки Иризис различи някакъв силует, отпуснат сред сенките и наобиколен от поне двадесетина стражи, а също и двама мистици, които държаха кристали.

— Надали ще посмеят да екзекутират и нея?

— Не, няма. С подобна постъпка биха си навлекли война с аахимите. Но, както виждаш, са се погрижили да ѝ попречат да ни помогне.

Иризис огледа двора.

— Никъде не виждам Тиан.

— Да, тя се е измъкнала и собственоръчно ще ни отведе до таптера — подигравателно се засмя скрутаторът.

— И защо не? — Тонът му не ѝ харесваше. — През изминалата година тя сътвори истински чудеса.

— Защото те са заловили и нея. Ето я там, привързана към онази носилка. — Ксервиш Флид кимна към западния участък на крепостната стена. Там войниците бяха наобиколили проснат силует, над който се привеждаше целител. — Изглежда тя се е съпротивлявала и някой я е ударил. Освен това таптерът отдавна е попаднал в ръцете им. Несъмнено той е представлявал първата им цел. Кой знае, може би с негова помощ ходът на войната ще се промени.

— Ако успеят да разгадаят принципа му.

— Тиан няма да попадне в списъка на осъдените. Те ще се грижат за нея добре. Войникът, който я е ударил, ще извади голям късмет, ако си запази главата.

— Значи за нас няма надежда, Ксервиш. — Всичките ѝ очаквания я напуснаха. Само в рамките на миг цялата ѝ надежда се превърна в отчаяние.

— Човек винаги може да се надява. Да речем, че се разрази буря…

— Никога не съм виждала толкова ясно небе.

— Или ако лиринксите нападнат…

— Обгръщат ни блатисти земи, което им оставя въздуха — рече Иризис. — Наблюдателите ще ги забележат половин час преди пристигането им. Предостатъчно време да ни екзекутират преждевременно.

— Внезапно изпитваш нуждата да докажеш, че положението ни действително е безнадеждно — отбеляза скрутаторът.

— Аз съм реалистка. Обичам да зная какви са шансовете ни. Но вие ме накарахте да проумея, че ние нямаме никакви шансове.

— Съжалявам, Иризис.

Тя направи няколко крачки наляво в опит да разпознае човека, обграден от войници край северната страна. Май беше Флангърс, но не можеше да види ясно. Войниците я изтласкаха обратно.

— Какво следва сега? — Бяха престояли почти час. Иризис нямаше връхни дрехи, а на двора бе изключително студено. По това време на годината сянката на крепостните стени се задържаше през целия ден, а ледът по тях се задържаше чак до пролетта.