Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Седнал до Йошино, той се усмихна дружелюбно, обърна се към нея и попита:
— Това нали е гласът на господин Фунабаши?
Тя прехапа устни, вече по-червени от сливов цвят и очите й издадоха неудобство от създалото се положение.
— Какво да правя, ако влезе? — рече тя неспокойно.
— Не ставайте! — нареди господарят Карасумару и улови края на кимоното й.
— Какво правите там навън, Такуан? Студено е от тази отворена врата. Ако ще излизате — излезте, ако ще се връщате вътре — върнете се, обаче затворете вратата.
Такуан се хвана на уловката, покани Шою:
— Влезте вътре — и издърпа стареца в стаята.
Този пристъпи и седна право срещу двамата благородници.
— Я, каква приятна изненада! — възкликна Мицухиро с престорена искреност.
Шою се примъкна на костеливите си колене по-наблизо и протегна ръка към Нобутада с думите:
— Дайте ми малко саке.
Получил чашата, старецът с прекомерна тържественост се поклони.
— Радвам се да ви видя, стари ми Фунабаши — рече ухилен Нобутада. — Вие винаги изглеждате в добро разположение на духа.
Шою пресуши чашата и я подаде обратно.
— Не съм и допускал, че господарят Канган има за гост ваше превъзходителство. — Преструвайки се на още по-пиян, отколкото бе в действителност, той като стар прислужник поклати дългия си, сбръчкан врат и с престорен страх помоли: — Простете ми, ваша чест! — После с друг тон добави: — А защо трябва да съм толкова учтив? Ха-ха! Не е ли така, Такуан? — Отново обви с ръка врата на монаха, дръпна го към себе си и посочи с пръст двамата царедворци. — Благородниците, Такуан — заяви Шою, — са онези хора на този свят, които най-много съжалявам. Кичат се с гръмки звания като Съветник или Регент, но освен честта те не им носят нищо. Даже търговците са по-добре от тях, не смятате ли?
— Съгласен съм — отвърна Такуан, докато измисляше начин да освободи врата си.
— Я сега — продължи Шою и сложи една чаша право под носа на свещеника. — Още не съм получил от вас нищо за пиене.
Такуан му наля малко саке. Старецът пи.
— Лукав човек сте вие, Такуан. В този свят вашите събратя свещениците са хитри, търговците са умни, воините — силни, а благородниците — глупави. Ха-ха! Нали така?
— Така е, така е — съгласи се Такуан.
— Заради високото си положение благородниците не могат да правят каквото искат, а от друга страна са откъснати от държавния живот и управлението. Значи всичко, което им остава, е да съчиняват стихове или да станат майстори на краснописа. Не е ли истина?
Той отново се изсмя.
Макар Мицухиро и Нобутада да обичаха веселието също колкото Шою, откритите му подигравки ги поставяха сега в неловко положение. Двамата отговориха с мъртво мълчание.
Като се възползва от създаденото смущение, Шою продължи:
— Вие какво мислите, Йошино? Благородниците ли ви се нравят или предпочитате търговците?
— Хе-хе — изкикоти се Йошино. — Ама че странен въпрос, господин Фунабаши!
— Не се шегувам. Опитвам се да надзърна в дълбините на женското сърце. И ето, сега виждам. Вие предпочитате в действителност търговците, нали така? Мисля, че ще е по-добре да ви отведа оттук. Елате с мен в нашата стая.
Той я хвана за ръка и се изправи с дълбокомислено изражение на лицето.
Стреснат, Мицухиро разля сакето си.
— Една шега стига понякога твърде далеч — каза той, дръпна ръката на Йошино от Шою и я притегли по-близо до себе си.
Притисната между двамата, Йошино се засмя и опита да разведри положението. Взе ръката на Мицухиро в своята дясна, тази на Шою — в лявата, придаде си загрижен израз и каза:
— Какво въобще да правя с вас двамата?
Тези, за които ставаше дума, макар нито да се ненавиждаха, нито сериозно да си съперничеха в любовта, се почувстваха задължени от правилата на играта да направят всичко по силите си, та положението на Йошино Даю да стане още по-неудобно.
— Хайде, добра ми госпожице — настоя Шою. — Сама трябва да решите. Трябва да изберете мъжа, чиято стая ще украсите и на когото ще дадете сърцето си.
Такуан също се намеси в разпрата.
— Много интересен въпрос, нали? Кажете ни, Йошино, кого избирате?
Единственият, който не участваше в това, остана Нобутада. След известно време чувството му за благоприличие го накара да се намеси:
— Стига, гости сте — не бъдете груби. Смея да твърдя, че както се държите, Йошино с радост би се отървала и от двамата. Защо не се забавляваме и не престанем да я тормозим? Коецу трябва да е останал съвсем сам. Нека някое от вас, момичета, да иде да го покани тук.