Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Накрая Ръката и съветът на регентите решили да дадат ръката на лейди Бела в брак на Тадеус Роуан, лорд на Златна дъбрава. Роуан несъмнено бил разумен избор. Втората му жена умряла предната година и се знаело, че си търсел подходяща млада девица, която да заеме мястото ѝ. Плодовитостта му била безспорна: станал баща на двама синове от първата си жена и на още пет от втората. Тъй като нямал дъщери, Бела щяла да бъде неоспоримата господарка на замъка му. Четиримата му най-малки синове все още били у дома и се нуждаели от женска ръка. Фактът, че цялото потомство на лорд Роуан било мъжко, натежало тежко в негова полза; ако направел син на лейди Бела, Егон III щял да има ясен наследник.
Лорд Тадеус бил прям, сърдечен, ведър човек, много харесван и уважаван, предан съпруг и добър баща на синовете си. Воювал на страната на кралица Ренира по време на Танца и го правил опитно и с храброст. Бил горд, без да е арогантен, справедлив в преценката си, но не отмъстителен, лоялен към приятелите си, предан в религиозните неща, без да е прекалено благочестив, необременен от прекалена амбиция. Ако тронът минел в ръцете на лейди Бела, от лорд Роуан щяло да се получи съвършен консорт, който да я подкрепя с цялата си сила и мъдрост, без да се опитва да я доминира или да узурпира законното ѝ място като владетел. Септон Юстас ни казва, че регентите били много доволни от резултата на обсъжданията си.
Бела Таргариен, когато я уведомили за брака, не споделила тяхното задоволство.
— Лорд Роуан е плешив като камък, с корем, който тежи повече от мен — казала уж тя на Ръката на краля. После добавила: — Спала съм с двама от синовете му. Най-големият и третият мисля, че беше. Не с двамата едновременно, щеше да е неприлично.
Дали е имало някаква истина в това, не можем да кажем. За лейди Бела се знаело, че била преднамерено провокативна понякога. Ако това ѝ е било целта, успяла е. Ръката я пратил обратно в покоите ѝ и поставил стража на вратата ѝ, за да е сигурен, че ще остане там, докато регентите успеят да се съберат.
Но ден по-късно за свой ужас открил, че Бела е избягала от замъка по някакъв таен начин (по-късно се разбрало, че се измъкнала през прозорец, сменила дрехите си с една перачка и излязла през предната порта). Докато се вдигне олелията, била прехвърлила половината залив Черна вода, след като наела един рибар да я откара до Дрифтмарк. Там подирила братовчед си, лорда на Приливите, и му изляла неволите си. Две седмици по-късно Алин Веларион и Бела Таргариен се оженили в септата на Драконов камък. Невястата била на шестнайсет, женихът — почти на седемнайсет.
Няколко от регентите, разгневени, подканили сир Тиланд да апелира пред Върховния септон за анулиране, но реакцията на самата Ръка била смутено примирение. Благоразумно представил нещата уж че бракът бил уреден от краля и двора, убеден, че скандално би било по-скоро непокорството на лейди Бела, отколкото изборът ѝ на съпруг.
— Момчето е от благородна кръв — уверил той регентите — и не се съмнявам, че ще се докаже лоялен колкото брат му.
Наранената гордост на Тадеус Роуан била смекчена от годеж за Флорис Баратеон, девица на четиринайсет, смятана от мнозина за най-хубавата от Четирите бури, както станали известни четирите дъщери на лорд Борос. В нейния случай изразът бил неуместен. Сладко момиче, макар и донякъде фриволно, тя щяла да умре при раждане две години по-късно. Бурният брак щял да се окаже сключеният на Драконов камък, както годините щели да докажат.
За Ръката и съвета на регентите среднощното бягство на Бела Таргариен през залива Черна вода потвърдило всички техни съмнения към нея.
— Тя е дива, своенравна и необуздана, както се бояхме — заявил скръбно сир Уилис Фел, — а сега се обвърза за нахалното копеле на лорд Корлис. Змия за баща, мишка за майка… това ли ще е нашият принц консорт?
Регентите били в съгласие: Бела Таргариен не можела да бъде наследничка на крал Егон.