Героят на времето

И двамата бяха мъртви.

Дух коленичи до тях.

Огледаха телата, с напразната надежда, че двамата са живи.

Малко встрани Дух видя и нещо друго — голяма подвързана с кожа книга.

Взе я и я отвори на първата страница.

„Аз, за зла участ, съм Героят на времето“ — пишеше там със ситни, внимателно изрисувани букви. Почеркът му беше познат. Докато прелистваше страниците, отвътре изпадна листче. Дух го вдигна. От едната страна имаше избеляла рисунка на цвете — същата, за която се бе сетил преди малко. От другата — бележка, написана с познатия почерк:

„Дух — пишеше там, — опитах се да ги върна, но изглежда възстановяването на телата не води и до връщане на душите. Предполагам, че с времето ще започна да се справям по-добре. Но бъди спокоен, разговарях с нашите приятели и те са напълно щастливи там, където са. Предполагам, че са си заслужили почивката.

В тази книга има кратко описание на събитията, довели до умирането и възраждането на този свят, заедно с някои мои научни, философски и исторически разсъждения относно това, което се случи. Ако погледнеш надясно, ще откриеш в тревата още няколко книги. Всъщност доста повече от няколко. В тях дума по дума са описани всички познания, които се съдържаха в моите металоеми. Нека тези знания от миналото не потънат в забрава.

Предполагам, че построяването на този свят ще е трудно — но все пак по-лесно, отколкото да се живее под гнета на лорд Владетеля или да оцелееш, когато Гибелта се опитва да унищожи света. Сигурно ще се изненадаш колко много хора са успели да избягат в скривалищата. Рашек е подготвил старателно този ден. Той е страдал много от ръката на Гибелта, но е бил добър човек, с благородни намерения.