Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
26
Този път отне време на Аделхайд да се вдигне на крака и когато в края на лятото тя отново започна да излиза навън, хората дълго гледаха след нея. Както лицето, така и осанката й изглеждаха състарени с години през тези месеци.
Сивер Бакпе не беше още остарял и продължаваше да се грижи за стопанските дела в Бьорндал и Боргланд, както му беше казал Стария Даг, а Евен Стайнрюд му беше помощник, като един ден той щеше да поеме нещата.
За горите грижа имаше Мартин Хогер и всичко там си беше като преди.
Момчетата бяха навсякъде, където имаше работа, и се втурваха към всичко с младежки хъс, а през останалото време скитаха с пушки и кучета в горите и вървяха по същите пътища в блатата, планините и поляните, по които бе вървял в младите си и зрели години Стария Даг, а после и баща им, неспирно през целия си живот; те спяха нощем в колибите и край огъня под нощното небе, както беше правил това от прастари времена целият техен род.
Една вечер Аделхайд седеше над тефтерите в кабинета.
Беше есен, валеше и вилнееше буря отвън. Вятърът ревеше през комина, дъждът обливаше стъклата на прозорците. Постепенно тя беше живнала през есента. Леля Елеоноре я посещаваше загрижено, и често й припомняше думите Стария Даг, които думи Аделхайд й бе сподели някога: че каквото и да става, човек трябва да върви напред — напред през целия свой живот.
Току-що бе внесла ред в тефтерите, защото се бе натрупала много работа, а и неусетно в нея се бе пробудил силният й характер и тя бе започнала отново да се чувства уютно в кабинета. Да, малките цифри явно бяха събудили в нея нещо, което беше в кръвта й от поколения. И тъй като сега трябваше да се оправя сама, тя отново бе обсебена от идеята да подсигури себе си и момчетата.
Бе изчислила всички суми — вноските от южните райони и какви суми от лихви трябваше да се добавят, също и каква сума щеше да се получи с течение на годините от сметката в банката.
Беше се съсредоточила в кабинета върху сметките, когато чу шум от пристигащ кон с файтон в двора. Чу гласове, на госпожица Крюсе и на някакъв мъж. Стана и излезе в коридора. Беше един господин от града, който й се стори познат, но не можеше да се сети кой е, докато той не си каза името.
Беше адвокатът на Даг — да, беше адвокат и на Стария Даг, така че бе отлично запознат с делата на Бьорндал.
Бе дошъл да поговори с нея за някои неща, но трябваше преди това да се настани в някоя стая и да се преоблече след пътуването в това кучешко време. Госпожица Крюсе го отведе в синята стая на новата къща.
Масата в залата беше сложена и адвокатът се оказа приказлив човек, който разказа любопитни неща за града и други страни по света. Момчетата слушаха с вълнение всичко, а и за Аделхайд това беше един освежаващ полъх отвън, но тя беше и леко неспокойна, защото не знаеше какво бе накарало един толкова зает човек да тръгне на такова дълго пътуване.
Седнаха в кабинета — Аделхайд и адвокатът. Имаше нещо за пиене и лула тютюн, както се полага, и той бързо успя да насочи разговора към онова, което се бе случило, като накрая стигна до причината, довела го тук.
Даг ходил при него при последното си пътуване до града и бил занесъл всичките документи за залози от имотите в южните части. Заявил, че иска да се откаже от тях. Пожелал това да бъде отбелязано върху документите и приготвено за подписа му, след което адвокатът трябвало да ги изпрати на длъжниците, като по този начин дълговете им щели да се смятат за уредени. Имал достатъчно за себе си и за семейството си и нямало никаква причина да тласка към катастрофа някого с такива документи.
Адвокатът не бил чувал никога досега за такава нелепост — да се откажеш от такива огромни суми. Казал на Даг, че подготвянето на документите изисква време и заверка, и затова той ще може да ги подпише следващия път, когато дойде в града.
Постъпил така, за да даде възможност на Даг спокойно да помисли върху това, но сега вече Даг го нямаше. Изчакал шест месеца, за да не я безпокои скоро след нещастието, но сега бил дошъл с надеждата, че Аделхайд ще му бъде благодарна, че е отклонил искането, и ще го възнагради с една голяма част от богатствата, които бил спасил за нея и синовете й.
Внимателно той даде да се разбере, че е чул за инцидента с Даг в планината, след който умът му вече не бил като на останалите хора. Спомена и нещо за това как всички заможни семейства обикновено закъсват заради това, че някой наследник пропилява спечеленото от прадедите му, но каза и доста хубави думи за Стария Даг, който бил внимателен и далновиден човек, и че ще е жалко, ако постигнатото от него загине по този начин.