Ема Лайона
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ема Лайона». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, любезни полковник, че е излишно да ви казвам защо сме дошли тук, — обърна се Салвато към спътника си.
— Предполагам, за да търсим някакво заровено съкровище?
— Познахте. Само че, не си струва да го наричаме съкровище. Но, бъдете спокоен, — добави той с усмивка, — ще ми стигне, за да се разплатя с вас.
Младият човек пристъпи към лавровото дърво и започна да копае с лопатата. Межан следеше с алчен поглед всяко негово движение. След пет минути лопатата удари в нещо твърдо.
— Тук е! — извика с облекчение Межан.
— Никога ли не сте чували, полковник, че добрите духове винаги пазят съкровищата? — усмихна се Салвато.
— Чувал съм, — възрази Межан, — само че не вярвам на всичко, което ми разказват… Но тихо! Дочух някакъв шум.
Двамата се заслушаха. След няколко секунди Салвато каза:
— Някаква каруца отива към пещера Поцуоли.
Той коленичи и започна да разравя пръстта с ръце.
— Странно, струва ми се, че това е съвсем прясно нахвърлена пръст.
— Е-е! Какви са тези глупави шеги? — измърмори полковникът.
— Не се шегувам, — възрази Салвато, като извади кутията. — Празна е.
И той неволно потръпна. Много добре познаваше Межан и знаеше, че няма да получи пощада, а и не му се искаше да го моли.
— Чудно, — каза Межан. — Взели са парите, а са оставили кутията. Разклатете я. Може би ще звънне нещо.
— Безполезно е! По теглото й чувствувам, че е празна. Но, все пак, да влезем в Колумбария и да я отворим.
— Имате ли ключ?
— Затваря се с таен механизъм.
Влязоха в гробницата, Межан извади от джоба си таен фенер и го запали. Салвато натисна пружинката и кутията се отвори. Вместо злато в нея лежеше сгънат лист хартия. Салвато и Межан извикаха едновременно:
— Писмо!
— Разбирам, — промълви младият човек.
— Какво? Намерихте ли златото? — живо попита полковникът.
— Не, но то не е изгубено.
И като разгъна бележката Салвато прочете при светлината на фенера:
„Според твоите разпореждания, аз дойдох през нощта на 27 срещу 28, взех златото, което беше в кутията, и я оставих на същото място с тази бележка.