Историкът
- Автор: Костова Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Хаджийска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Историкът». Краткое содержание книги:
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявала отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.
Чудовището спи, но вчера изобщо не ми говори, само попита как върви каталогът и за кратко провери работата ми. Прекалено съм уморен да продължа с тази задача, дори и не мога много да печатам. Ще седна пред огъня и ще се опитам да посъбера останките от старото си аз.
Снощи той отново седна до мен пред огъня, сякаш още можехме културно да разговаряме, и ми каза, че скоро ще мести библиотеката, по-скоро, отколкото първоначално е възнамерявал, защото заплахата наближавала.
— Това ще е последната ти нощ и после ще поостанеш тук — каза той, — но когато те повикам, ще дойдеш при мен. После ще подновиш работата си на ново и по-сигурно място. По-късно ще решим как да те изпратим навън. Добре си помисли кого ще ми доведеш да ни помага в работата. Засега ще те оставя някъде, където никой няма да те намери. — Той се усмихна, а моите очи помътняха и аз се опитах да гледам само в огъня. — Ти се оказа ужасно твърдоглав. Може би ще те маскираме като свети мощи. — Нямах желание да го питам какво иска да каже.
Значи е само въпрос на време, и то кратко, преди смъртният ми живот да приключи. Сега трябва да събера цялата си сила, за да се закрепя за последните си мигове. Внимавам да не мисля за хората, които съм обичал, с надеждата, че така може би няма да си спомня за тях в следващото си, прокълнато състояние. Ще скрия този разказ в най-хубавата книга, която намерих тук — една от малкото творби от тази библиотека, която, освен че ме радва, не ме и ужасява — и после ще скрия и самата книга, така че да я отделя от този архив. Ех, да можех и себе си да обрека на земята като нея. Усещам, че приближава залез-слънце, някъде навън в света, където светлината и мракът още съществуват, и събирам всичките си гаснещи сили, за да съхраня себе си в последния миг. Ако има нещо добро в живота, в историята, в собственото ми минало, сега го призовавам. Призовавам го с цялата страст, с която живях.