Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Дарио се настани в хотела, взе си душ, облече вечерния си костюм и слезе във фоайето.
Не видя нито едно познато лице. А и него никой не го познаваше. Отиде до бара и си поръча скоч. Господи! Изобщо не му се пиеше! Искаше само да разговаря с кучката Лъки и да се разкара от тази тълпа.
Рудолфо Краун сграбчи Лъки за ръката, докато тя минаваше покрай масата му. Беше пиян, косата му падаше върху челото на потни кичури.
— Направихме го, малка лейди, успяхме! — завалено избоботи той.
С рязко движение Лъки освободи ръката си. Нямаше месец, в който Рудолфо Краун да не закъснее с превеждането на парите. По време на продължителната стачка на работническите профсъюзи дори се бе опитал съвсем да се измъкне и тя беше принудена отново да му напомни първоначалната си заплаха. А сега си позволяваше да я гледа с този похотлив поглед и с това „успяхме“!
— Няма ли да седнеш при нас и да пийнеш с мен и приятелите ми? — залигави се той. — Всички искат да се запознаят с теб. Всички са чували много за теб.
Тя бързо огледа приятелите му — стадо дребни мошеници. Не хареса никой от тях. Жените приличаха на холивудски проститутки след тежка и напрегната нощ.
— Съжалявам, сега съм заета — отказа тя с леден глас. — Но вие се забавлявайте — и бързо се отдалечи от масата им.
Коста, който я следваше, но не се намеси в разговора, измърмори:
— Не го харесвам.
— Има ли някой да го харесва? — каза Лъки. — Но парите му не са лоши… — тя помаха с ръка на Тайни Мартино, който придружаваше някаква петнайсетгодишна филмова актриса и нейната майка.
— Отвратително! — отново измърмори Коста.
Лъки се засмя.
— Хайде, хайде, такъв е животът.
Пътя им препречи Енцо, дошъл да я поздрави. Притисна я въодушевено към себе си.
— Поздравявам те! — гласът му беше развълнуван. — Направи го!
Очите й светнаха от похвалата.
— Да. Успях, нали?
— Успя! Винаги съм знаел, че носиш успеха в себе си — леко вдигна чашата си за поздрав. — Никога не съм се съмнявал в теб, Лъки, всяка шибана минута съм вярвал в теб, извини ме за езика.
Следващите няколко часа тя беше на гребена на вълната. Беше кралица и се наслаждаваше на всяка минута. Обикаляше гостите, танцуваше, веселеше се. Отнякъде се появи и Дарио. Лъки искрено се зарадва, че е дошъл.
— Защо не се обади? Трябваше да ми кажеш, че ще дойдеш!
По израза на лицето и скованите му движения личеше, че той не се чувства добре тук.
— Искам да разговарям с теб — глухо каза той.
— По-късно ела да седнеш при мен — успя да му каже тя, преди да се впусне във вихъра на поредния танц.
Беше в центъра на вниманието! Сред многобройни знаменити и не толкова знаменити гости. Танцуваше танц след танц, успя да похапне, вдигаше наздравици… Към полунощ лично хвърли първите зарове върху зеленото сукно на игралната маса, после завъртя рулетката и „отвори“ хазартните игри. Вратите на хотела бяха широко отворени за всички желаещи. Бялата зала беше запазена за поканените, където англичанинът Ал Кинг, роксоул мегазвезда, изнесе небивал концерт със своята група. Пееше с дълбок и дрезгав глас, който я развълнува и предизвика тръпки по гърба й. Макар че беше бял, песните му звучаха като автентичен негърски фолклор, сякаш пееше чернокож — страстно и покоряващо душата.
След това гърмяха фойерверки около плувния басейн във формата на буква „М“, а по-младите и буйни гости се съблякоха и се хвърлиха във водата. Лъки се пребори с изкушението да се присъедини към тях, защото знаеше, че не може да си позволи подобна свобода. Беше длъжна да овладява хрумванията и спонтанните желания. Беше работила упорито, за да спечели уважението на околните. Не можеше с един замах да издуха своя авторитет. Не можеше просто така да заприлича на някоя от глупавите, леснодостъпни курвички.
Остана сред гостите край басейна усмихната, наблюдаваше веселието и в гърдите й се надигна усещането, че вечерта е наистина един изключителен, страхотен успех.
Дарио се размотаваше без настроение наоколо, не взимаше никакво участие във веселбата. Изглеждаше някак отвлечен, не на място. По-късно ела да седнеш при мен! Да седне ли? Та Кучката не си беше седнала на задника през цялата нощ!
Наблюдаваше я, застанала до басейна, блестяща и скъпа — навярно бижутата, които носеше, струваха едно малко състояние. За коя се мисли тя? Изведнъж изпита желание — наистина детински порив — да се приближи до нея и да я бутне във водата. Реши да го направи. Защо не? Беше изцяло погълната от себе си, разхождаше наоколо важната си особа като кралица-майка.
Тръгна към нея, но когато доближи, тя се обърна и му каза: