Буря се надига
- Автор: Джордан Роберт, Сандърсън Брандън
- Серия: wheel of time #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буря се надига». Краткое содержание книги:
— Не можем да си позволим поредно разделение — каза Егвийн. — Не и помежду ни. Трябва да докажем, че сме по-силни от Елайда.
— Нашето разцепление поне не минава през редиците на Аджите.
— Фракции и разцепления — каза Егвийн, докато ставаше. — Вътрешни борби и раздори. По-добри сме от това, Сюан. Кажи на Съвета, че желая да се срещна с тях. Може би след два дни. Утре двете с теб трябва да се срещнем отново.
Сюан кимна колебливо.
— Ами добре.
Егвийн я изгледа.
— Мислиш, че е неразумно ли?
— Не. Притеснява ме колко се натоварваш. Амирлин трябва да се научи да пести силите си. Някои на твоето място са се проваляли не защото им е липсвал капацитет за величие, а защото са разтягали този капацитет до предела, тичали са, когато е трябвало да вървят бавно.
Егвийн се въздържа да й напомни, че тя самата като Амирлин много често беше тичала главоломно бързо. Но спокойно можеше да й се възрази, че Сюан наистина се е напрягала до предела и е паднала тъкмо заради това. Коя по-добре можеше да говори за опасностите от такова поведение от тази, която толкова дълбоко беше пострадала от него?
— Съветът ти се приема, Дъще — каза Егвийн. — Но сериозно, не е нужно да се тревожиш толкова. Дните ми минават в самота, с малко бой от време на време, за подправка. Тези нощни срещи ми помагат да оцелея. — Потръпна и извърна очи към прозореца, към мръсната и пуста улица.
— Трудно ли се издържа? — попита тихо Сюан.
— Килията е толкова тясна, че докосвам срещуположните страни едновременно — отвърна Егвийн. — И не е много дълга при това. Когато легна, трябва да свия колене, за да се събера. Не мога да стоя права, защото таванът е толкова нисък, че трябва да се изгърбя, а не мога и да седя, без да ме боли, защото вече не ме Церят между всеки два боя. Сламата е стара и вони. Вратата е дебела и цепнатините не пропускат много светлина. Не знаех, че в Кулата има такива килии. — Погледна отново Сюан. — Щом бъда напълно подкрепена като Амирлин, тази стая и другите като нея ще бъдат премахнати, вратите ще се изкъртят, самите килии ще се запълнят с тухли и хоросан.
Сюан кимна.
— Ще се погрижим за това.
Егвийн отново извърна очи и забеляза, за свой срам, че е позволила роклята й да се промени на кадин-сор на айилска Дева, чак до копията и лъка на гърба. Върна с усилие облеклото си и вдиша дълбоко.
— Никое човешко същество не бива да бъде държано така. Дори да е…
Сюан се намръщи, щом Егвийн спря.
— Какво?
Егвийн поклати глава.
— Просто ми хрумна. Така трябва да е било за Ранд. Не, по-лошо. Разправят, че бил заключен в по-малък сандък от моята килия. Аз поне мога да прекарвам част от нощта в бъбрене с теб. Той нямаше никого. Нямаше вярата, че боят, който търпи, означава нещо. — Светлината дано да дадеше да не й се наложи да изтърпи толкова дълго като него. Беше затворена само от няколко дни.
Сюан мълчеше.
— Тъй или иначе, аз имам Тел-айеран-риод — каза Егвийн. — През деня тялото ми е в плен, но нощем душата ми е на свобода. И всеки ден, който изтърпя, е още едно доказателство, че волята на Елайда не е закон. Тя не може да ме пречупи. Подкрепата й от другите се подкопава. Повярвай ми.
Сюан кимна и се изправи.
— Добре. Ти наистина си Амирлин.
— Разбира се, че съм — отвърна Егвийн разсеяно.
— Не, Егвийн. Казах го от сърце.
Егвийн се обърна изненадана.
— Но ти винаги си вярвала в мен!
Сюан повдигна вежда.
— Поне почти от самото начало.
— Винаги съм вярвала, че в теб има потенциал — поправи я Сюан. — Е, ти вече го реализира. Част от него поне. Но достатъчно. Както и да задуха щормът, ти доказа едно. Заслужила си мястото, което заемаш. Светлина, момиче, може да се окажеш най-добрата Амирлин, която светът е познавал от тази страна на владенията на Артур Ястребовото крило! — Замълча за миг. — А никак не ми е лесно да призная това, имай предвид.
Егвийн хвана ръцете й и се усмихна. Виж ти, Сюан бе почти готова да се просълзи от гордост!
— Единственото, което постигнах, е, че съм заключена в килия.
— И го направи като Амирлин, Егвийн — каза Сюан. — Но вече трябва да се връщам. Някои от нас не могат да си позволят да се излежават по цял ден като теб. Имаме нужда от истински сън, иначе може да паднем в несвяст във водата за пране.
Издърпа ръцете си от ръцете на Егвийн с кисела гримаса.
— Можеш просто да му кажеш да…
— А, това да не съм го чула повече — прекъсна я Сюан и й размаха пръст. Забравила ли беше изречената току-що похвала за Егвийн като Амирлин? — Дала съм думата си и по-скоро ще стана на рибешка карантия, отколкото да я наруша.