Битие [bg]

Разбира се, това се припокрива с НЛО митологията. Дори едно „виждане“ на милион наистина да е било на извънземен кораб, бръмчащ над градове и проучващ фермери, то всички залози отпадат! Но да оставим всичко това. Да помислим за пасивните потайници.

С появата на интернет огромният поток на нашия обществен и личен живот, книги, бази данни и цели библиотеки потекъл от сателит на сателит, изсипвайки предостатъчно информация за космическите подслушвачи. Потайникът вече не се ограничава единствено с теледрами, изпълнени с насилие филми и новини от фронта. Сега той, тя или то има достъп до десет хиляди пъти повече тихи моменти. Примери, показващи хората като мирни, обичащи, любопитни, мъдри… или коварни, догматични, хищни, похотливи… или досадно плоски и банални.

Нещо повече, Мрежата е по същество двупосочна… не, с милион посоки… улица!

И един професор на име Алън Тъф осъзнал: Ако извънземните вече ни слушат, може би липсва само една съставка, за да започне великото събитие на контакта. Поканата!

Уебсайтът му се превърнал в примигващ приветлив знак, канещ всеки извънземен, спотайващ се някъде, било то живо същество или машина, да излезе и да заяви за себе си.

Пуснал сайта си в Мрежата. Чакал отговор и…

Пуснете тихо пеене на щурци.

В отговор на неговата „Покана към извънземните“ професорът наистина получил имейли, чиито изпращачи твърдели, че са от други светове. Всички можели лесно да се проследят и водели до различни шегобийци. Нито едно съобщение не дошло „отгоре“.

Сега, повече от век по-късно, ние разбираме поне част от причината. Логиката не е била погрешна. А просто закъсняла.