Фурията на Първия лорд [bg]

— Добре. Не мога да споря с този аргумент — лицето му стана сериозно. — Но… сър. Като се има предвид моята присъда… Мислех, че сте ме отписал.

— Наистина? — попита го Тави. — Бившият курсор Фиделиас е мъртъв. Името му е почернено и съсипано. Той предаде покоен Първи лорд в името на Върховни лорд и лейди, които също вече са мъртви. Всичко, което той е направил за който и да е от тях, е унищожено. Трудът на целия му живот е унищожен.

Мъжът, който носеше лицето на Валиар Маркус, наведе глава. В погледа му имаше горчивина.

— Осъдих на смърт бившия курсор Фиделиас — продължи тихо Тави. — Ще умрете, докато ми служите, действайки под друго име, име, което ще бъде покрито със заслужена чест и слава. Осъждам ви да отидете в гроба, знаейки как би било всичко, ако никога не се бяхте отклонил от службата на дядо ми. Осъждам ви да умрете, знаейки, че Първият лорд — който трябваше да ви разпъне преди шест месеца, вместо това ви дава доверие, власт и пари за разходи, които един измислен човек заслужава много повече от вас — той се наведе напред. — Имаш твърде много таланти, за да бъдеш пропилян. Нуждая се от теб. Ти си мой. Ще ми помогнеш да изградя Алианса.

Фиделиас изсумтя и попита много тихо:

— Откъде знаете, че няма да ви предам?

— Въпросът е — отвърна Тави, — откъде знаете, че аз няма да ви предам? — Фиделиас изглеждаше леко изненадан от тази логика. — Понякога съм арогантен, но не и глупак. Не си мислете, че не ви наблюдавам много внимателно. Просто съм готов да се примиря с параноята, която е необходима, за да се уверя, че ще извлека максимума от вас. Империята го изисква — той понижи глас. — Империята се нуждае от герои. Империята се нуждае от теб, Маркус. И няма да те оставя да се измъкнеш.

Другият мъж примигна веднъж и кимна.

— Врани — каза той тихо. — Само ако Секстус имаше вашата смелост.

— Смелост? Той не беше страхливец — каза Тави.

— Не физически, не — отвърна Маркус. — Но… смелостта да погледнеш истината и да признаеш пред себе си каква е тя. Смелостта да се стремиш към нещо, което е правилно, дори и да изглежда невъзможно. Той никога не е излизал от границите, определени за него от неговите бащи и предци. Никога дори не съм си представял, че нашето бъдеще може да бъде различно от миналото ни.

Тави се усмихна леко.

— Наистина. Той нямаше предимствата на моето прекрасно образование и възпитание.

Маркус изправи рамене и го погледна.

— Както и да е, аз съм ваш, капитане. Докато смъртта ме вземе.

— Това е вярно още от Елинарх — отвърна тихо Тави. — Моля, върнете се на партито долу и им кажете, че ще сляза след малко.

Маркус поздрави в легионерски стил, въпреки липсата на униформа, и тихо си тръгна.

Тави седна на стола и затвори очи за момент. Сега, когато този ден настъпи, цялата тази сватбена церемония изглеждаше много по-… непоклатима от преди. Той бавно си пое дъх.