Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Алара и Олана през цялото време бяха на нож, но върху лицата им си оставаха замръзнали усмивките на фалшива любезност. Те имаха за цел да прикрият истинските им чувства, но бяха далеч от успеха.
Когато най-сетне дойде денят за сватбата, аз бях напълно изтощена. Ако оцелеех след всичко това, щях да си дам дълга почивка. Чуех ли само още веднъж „Но, Олана, скъпа…“ или пък „Но, Алара, мила моя…“, щях да започна да викам.
Поради присъствието на двамина свещеници церемонията се проточи цели два часа. Нетърпеливите гости, които чакаха само сватбеното пиршество, вече не можеха да бъдат овладяни.
Илдера беше поразително красива, а Геран — така прекрасен, та чак чувах как момичетата от Анат скърцат със зъби, задето са го изпуснали.
Обикновено слушам доста разсеяно сватбените проповеди, но едва не се задавих, когато сендарският свещеник призова Торак да благослови брака. Това беше най-нелепото нещо в цялата венчавка.
Когато най-сетне церемонията приключи, Геран и Илдера вече бяха мъж и жена. Те издържаха стоически и пиршеството, но очевидно изгаряха от нетърпение да се озоват по-скоро насаме в каменната къща, която Геран и баща му бяха построили в южната част на единствената селска улица. Очевидно имаха много работа тази вечер. Татко, Дарал и Гертан успяха да запазят реда по време на вечерята и така свърши всичко. Ние съпроводихме щастливата двойка до новия им дом, а после аз се върнах в къщата на Дарал и се строполих изтощена на леглото.
Жителите на Анат и хората от алгарския клан бяха добре възпитани, затова схватките помежду им не започнаха преди залез слънце.
Четиридесета глава
Каквото и да се случваше в Анат, обаче, ние не трябваше да забравяме, че извън пределите на селото съществува един друг, много по-голям свят. Той не стоеше на едно място, а се развиваше, независимо дали ние забелязваме това или не.
По същото време, когато се състоя сватбата, на Тур Ургас му хрумна безумната идея да убие императора на Малория Закат. В неговия план беше замесена и възлюбената на Закат и тя стана една от причините да се провали коварният замисъл. След това нещастие Закат бе обсебен от манията да изличи расата на мургите от лицето на земята. Тази цел беше похвална, но тя се оказа внезапна пречка, когато започнаха да назряват много по-важни събития. Тур Ургас беше точно толкова луд, колкото ми го описа Дроста, но и Закат не се оказа по-добър. По-късно Чо-Рам от Алгария излекува лудостта на Тур Ургас, а Цирадис, Гадателката от Кел, върна разума на Закат. Двамата обаче използваха съвсем различни методи.
Не си давах сметка до каква степен уединението в Анат ме е откъснало от събитията по света. Осъзнах го едва когато баща ми ни посети през пролетта на 5349 г. и разказа за разкола между ангараките. Имаше известно очарования в тихия селски живот, но светът можеше да се срине, а новината за това да стигне до Анат едва няколко години по-късно.
През есента на същата година нещастието почука на вратата на моето семейство. Случи се през един обикновен есенен ден, когато въздухът вече беше започнал да захладнява, а листата на брезите и брястовете се бяха обагрили в ярки цветове. Както обикновено Дарал и Геран отидоха на работа в каменоломната. Точно по обед южната плоча на склона внезапно се откъртила, рухнала върху площадката на кариерата и смазала моя племенник Дарал.
(Злополуки стават навсякъде по света, а каменна кариера не е от най-безопасните места за работа. Но както се оказа по-късно, смъртта на Дарал не е била причинена от злополучно стечение на обстоятелствата. Това беше първият знак, че Чамдар — или Ашарак Мургът, ако предпочитате — най-сетне беше попаднал на дирите ни.)
Скръбта ми по Дарал ме скова и ме направи неспособна да мисля и действам трезво. Татко стигна Анат за погребението, но аз изобщо не го забелязах — точно в този момент нямах никакво настроение за банални и изтъркани фрази. Затворих се в стаята си за цели две седмици, а когато излязох, татко си беше заминал. Заварих Алара да шета из кухнята. Действията й бяха някак механични и сковани, а умът й явно се рееше другаде. Започнах да се храня в стаята си, защото нямах желание да разговарям с когото и да било, още по-малко с тези, които изпитваха същата мъка като мен.
Когато най-сетне се съвзех, открих, че Алара се държи много особено. Бях уверена, че мога да се справя с това, но се оказа, че греша. Нито един лечител не може да излекува болестите в собственото си семейство, защото в медицината е нужна трезва и обективна оценка, а кой е способен да приема хладнокръвно бедите на близките си? Трябваше ми време, за да поставя точната диагноза. Когато направих това, вече беше твърде късно. Предполагам, обаче, че е било късно още от самото начало, защото причината за лудостта на Алара идваше отвън.