Бризингър

— Тогава можеш ли да ме научиш на истинското ми име? — попита младежът.

— Молбите ти стават все по-сложни, Ерагон-финиарел — каза среброкосият елф. — Бих могъл да разкрия истинското ти име, ако пожелая. — Той огледа съсредоточено младежа, а очите му сякаш станаха още по-напрегнати. — Да, мисля, че мога. Но няма. Истинското име има огромна магическа важност, но то не е магия само по себе си и съответно е изключено от обещанието ми. Ако искаш да разбереш по-добре себе си, открий сам истинското си име. Ако аз ти го дам, може и да имаш полза от това, но тя ще дойде без мъдростта, която иначе би придобил в процеса на търсене. Просвещението трябва да се заслужи. Не да ти се даде от други, независимо колко много ги уважаваш.

Ерагон си поигра с пръстена още няколко мига, а после се прокашля и поклати глава.

— Не зная… въпросите ми май се изчерпаха.

— Силно се съмнявам в това.

Младежът откри, че му е трудно да се концентрира върху обсъжданата тема; мислите му постоянно се връщаха към Елдунари и Бром. Той отново се удиви на странната последователност от събития, която бе довела до пристигането на баща му в Карвахол, и в крайна сметка до превръщането на самия Ерагон в Драконов ездач. „Ако Аря не беше…“ Той се сепна и се усмихна, когато мисълта се появи в ума му.

— Ще ме научиш ли как незабавно да местя предмет от едно място на друго, както е направила Аря с яйцето на Сапфира?

Оромис кимна утвърдително.

— Чудесен избор. Магията е изтощителна, но има много възможни приложения. Сигурен съм, че ще ти бъде полезна в борбата с Галбаторикс и Империята. И Аря може да потвърди ефикасността й.

Елфът взе чашата си от масата и я вдигна към слънцето, така че от светлината виното стана прозрачно. Той гледа течността известно време, а после свали чашата и каза:

— Преди да тръгнеш към града, трябва да знаеш, че онзи, когото прати да живее сред нас, пристигна тук преди известно време.

Изминаха няколко мига, преди Ерагон да осъзнае за кого говори Оромис.

— Слоун е в Елесмера? — възкликна удивено той.

— Сега живее сам в малко жилище до един поток в западните покрайнини на града. Беше на крачка от смъртта, когато излезе с препъване от гората, но ние се погрижихме за раните му и сега той е здрав. Елфите в града му носят храна и дрехи и се грижат за него. Съпровождат го навсякъде, където иска да иде, и понякога му четат, но като цяло той предпочита да стои сам и не разговаря с онези, които се приближават до него. На два пъти се опита да напусне, но заклинанията ти не му позволяват.

— Изненадан съм, че е стигнал толкова бързо — каза Ерагон на Сапфира.