Крахът на титаните [bg]

След речта на Лойд Джордж Етел не беше общувала с Фиц. Откритото му противопоставяне на мира остро й напомни каква е истинската му природа. Фиц защитаваше всичко, което тя мразеше, традицията, консерватизма, експлоатацията на работническата класа, незаработеното богатство. Етел не можеше да е любовница на такъв човек и се срамуваше, че се е поблазнила от къщата в Челси. Нейната истинска сродна душа беше Бърни.

Етел носеше розовата копринена рокля и шапката с цветя, които Валтер фон Улрих й купи за сватбата си с Мод Фицхърбърт. Нямаше шаферки, но Милдред и Мод бяха почетни дами. Родителите на Етел дойдоха от Абъроуен с влака. За съжаление, Били беше във Франция и не можа да вземе отпуск. Малкият Лойд беше в костюмче на паж, специално направено за него от Милдред, небесносиньо, с месингови копчета и малка шапчица.

Бърни изненада Етел, довеждайки своето семейство, за което никой не знаеше. Старата му майка говореше само идиш и си мърмореше под носа по време на цялата служба. Живееше със заможния по-голям брат на Бърни, Тео, който притежаваше фабрика за велосипеди в Бирмингам, както разбра Милдред, докато флиртуваше с него.

След церемонията поднесоха в залата чай и кейк. Нямаше алкохол, което устройваше мама и тате, а пушачите трябваше да излязат навън. Мама целуна Етел и каза:

— Радвам се да видя, че най-накрая все пак се устрои.

„Изразът все пак носи много тежест“, помисли Етел. Означава „Поздравления, въпреки че си една паднала жена и имаш незаконнородено дете, чийто баща никой не познава, и се жениш за евреин, и живееш в Лондон, което е все едно да живееш в Содом и Гомор“. Но Етел прие резервираната благословия на мама и се закле никога да не казва такива неща на своето дете.

Мама и тате си бяха купили евтини билети с връщане в същия ден и си тръгнаха, за да хванат влака. Когато повечето гости се разотидоха, останалите се отбиха в Кучето и патицата да пийнат.

Етел и Бърни се прибраха, когато стана време Лойд да си ляга. Същата сутрин Бърни беше натоварил малкото дрехи и многото книги, които притежаваше, в една ръчна количка и ги беше докарал от квартирата си в къщата на Етел.

За да си подарят една нощ насаме, сложиха Лойд да спи горе, с децата на Милдред, което той прие като специална привилегия. После Етел и Бърни пийнаха какао в кухнята и си легнаха.

Етел имаше нова нощница. Бърни облече чиста пижама. Когато влезе в леглото до Етел, той почна нервно да се поти. Етел го погали по лицето.

— Макар да съм белязана жена, нямам много опит. Само с първия ми съпруг, при това едва няколко седмици преди да замине.

Тя не беше казала на Бърни за Фиц и никога нямаше да му каже. Само Били и адвокатът Албърт Солман знаеха истината.

— По-добре си от мене — отговори Бърни, но тя можа да долови, че той вече почва да се успокоява. — Аз имах само няколко закачки.

— Как се казват?

— О, не искаш да знаеш.

— Искам — засмя се Етел. — Колко жени? Шест? Десет? Двадесет?