Гърбавия
- Автор: Феваль Поль Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гърбавия». Краткое содержание книги:
VIII. Бивши благородници
В най-близкото обкръжение на негово височество принц дьо Гонзаг не бяха настъпили кой знае какви промени. Липсваше само Шаверни. В крайна сметка маркизът беше засвидетелствувал на принца частица истинска преданост.
Шаверни — премахнат, оставаше приятелят му Навай, съблазнен донякъде от неоспоримите качества на Гонзаг; оставаха Шоази и Hoce, благородници по произход и привичка. Обвързвайки се с принца, останалите се бяха вслушвали единствено в гласа на личния си интерес и амбиции. Тантурестият борсов посредник Ориол, Таран, барон Батц, а и другите биха продали Гонзаг за по-малко и от трийсет сребърника, макар че никой от тях не хранеше зла умисъл. Всъщност, сред тях изобщо нямаше злодеи. Те бяха просто измамени мошеници. Принцът ги беше приел такива, каквито бяха в действителност. Те бяха тръгнали по пътя на Гонзаг отначало доброволно, после — по принуда. Злото не им понасяше, но това, което най-вече охлаждаше ентусиазма на повечето от тях, беше опасността. И Гонзаг отлично го знаеше. Той никога не би ги разменил и срещу най-закоравели негодници. Те му бяха нужни точно такива.
Хранениците му влязоха в кабинета вкупом и това, което ги порази най-напред, беше унилата физиономия на довереника и високомерният вид на господаря му. Един бог знае колко догадки, колко предположения им бяха минали през ум за единия час, откакто чакаха в салона. Бяха изследвали едва ли не с лупа положението на Гонзаг. Неколцина бяха дошли дори с размирни намерения, тъй като отминалата нощ бе оставила в съзнанието им доста зловещи спомени, но в кралския двор упорито се носеше слухът, че благоволението на регента към принца е в своя апогей. Не му беше точно сега времето да загърбват слънцето.
В действителност, носеха се какви ли не слухове. Днес улица „Кенкампоа“ и Златния дом неимоверно много се бяха занимавали с особата на господин дьо Гонзаг. Говореше се, че негово кралско височество вече се е запознал с полицейските донесения, и че през изтеклата нощ на блудство, завършила с проливането на кръв, стените на павилиона са били прозрачни като стъкло. Но едно събитие засенчваше всичко останало: Огнения съд се бе произнесъл — кавалерът Анри дьо Лагардер беше осъден на смърт. Сред господата нямаше невежи и всички — кой повече, кой по-малко — бяха запознати с историята на миналото. Този Гонзаг трябва да беше наистина много могъщ!…
Шоази бе донесъл странна вест. Същата сутрин арестували маркиз дьо Шаверни в дома му и го натикали в една карета, придружавана от полицейски пристав и охрана: познати пътешествие, което осигуряваше достъп до Бастилията с помощта на паспорт, наречен кралска заповед за изгнание. Не бяха говорили много за Шаверни; всеки бе тук заради себе си. Но общото настроение просто се набиваше в очи: обезверено униние и силно недоволство. Всеки искаше да се спре преди безвъзвратно да е полетял по наклона. Тази вечер сред хранениците на Гонзаг може би нямаше човек, който да не бе дошъл с потайната мисъл да прекрати договора.
Пейрол беше казал истината; те до един бяха в пълно бойно снаряжение: стегнати за път, в ботуши с шпори и дълги бойни рапири. Свиквайки ги, Гонзаг беше настоял за такова облекло и това още повече засилваше измъчващите ги тревожни предположения.
— Братовчеде — каза Навай, който пръв прекрачи прага, — ето ни отново на вашите заповеди.
Гонзаг се усмихна и покровителствено му кимна с глава. Останалите се поклониха с обичайната почтителност. Принцът не ги покани дори да седнат. Той ги обгърна с поглед и процеди:
— Добре, виждам, че никой не липсва.
— Липсват Албре, Жирон и Шаверни — обади ce Hoce.
Настъпи гробна тишина; всички чакаха отговора на господаря. Гонзаг леко свъси вежди.
— Господата Албре и Жирон изпълниха дълга си — сухо произнесе той.
— Дявол го взел! — изруга Навай. — Надгробното слово е твърде кратко, братовчеде! Ние сме поданици само на краля.
— А колкото до господин дьо Шаверни — добави принцът, — той се оказа прекалено откровен, когато се напие, и аз го лиших от доверието си.
— Ще благоволи ли ваше височество да ни обясни какво разбира под „лиших го от доверието си“? — попита Навай. — Чухме да се говори за Бастилията.
— Бастилията е голяма — промълви принцът и усмивката му стана жестока, — там има място и за други.
В този момент Ориол на драго сърце би се лишил от новата си новеничка благородническа титла, поне от половината си акции и дори от любовта на госпожица Нивел, само и само за да се събуди от този кошмар. Пейрол стоеше до камината — неподвижен, омърлушен и безмълвен. Навай въпросително се спогледа с приятелите си.