На север

— До тук добре.

— Е, бях ли ти добро другарче?

— Да не би вече да съм си пристигнал у дома жив и здрав?

Сюзан запали цигара и няколко минути гледа през прозореца, после попита:

— Какви са инструкциите ти за Ханой?

— Ами твоите?

Отговорът й се забави малко.

— Казаха ми да се явя в посолството на инструктаж.

— Виетнамската полиция охранява ли посолството?

— Била съм там само веднъж… да, има полицейски пост. Освен това ми казаха, че имало тайни агенти, които следели кой влиза и излиза, даже правели снимки и понякога спирали хората.

— Какво си правила в посолството?

— Просто се отбих.

— Ясно.

— Какви са инструкциите ти? — повтори тя.

— Казаха ми да отида в „Метропол“ и да чакам нови инструкции. Може да се свържат с мен, а може и да не ме потърсят. Може да ме приемат в посолството, но може и да не ме приемат. Утре трябва да замина за друг град…

— За Банкок. Видях ти билетите, както и полковник Манг.

— Да. „Метропол“ е изключен, ханойското летище също, а посолството се наблюдава.

— И? Какво ще правим?

— Още ли е отворен ханойският „Хилтън“?

— Това не е за майтап.

— Майтапя се, когато съм нервен. Както и да е, да разбирам ли, че вицепрезидентът Блейк е на посещение в Ханой?

— Дошъл е на гости при своя стар приятел посланик Патрик Куин и ще участва в конференция за изчезналите войници. Убедена съм, че ще има и още някои по-конфиденциални срещи с виетнамски правителствени ръководители.

— Освен това трябва да проведе и една непредвидена среща. С нас.

Известно време Сюзан не отговори, после рече:

— Тази идея може да се окаже или добра, или много лоша.

— Ако знае, че има проблем, той трябва да е в Ханой, където може да окаже някакво въздействие върху ситуацията. И ние сме в състояние да му помогнем.

— Честно казано, не зная дали му е известно, че има проблем. Със сигурност обаче е известно на други хора и ми се струва, че те ще информират господин Блейк в Ханой. Лошата новина, господин вицепрезидент, е следната: знаем, че сте убили трима виетнамци и един американски офицер във Виетнам. Добрата новина е, че сме овладели положението.

— Не са го овладели — поправих я аз.

— Предполага се, че е овладяно.

Влакът тракаше на изток към Ханой. Със Сюзан обсъдихме някои идеи и възможности и се опитахме да разработим план. Преструвах се, че й вярвам. Тя също се преструваше.

Постоянно имах чувството, че не се очаква да съм стигнал толкова надалеч и че Сюзан внася промени за личното ми присъствие. Обаче може би ме обземаше параноя. Навярно се очакваше да стигна до Банкок, където щяха да преценят какво съм открил и както се бе изразил господин Конуей, как да се отнесат с мен. Може би се очакваше Сюзан да стане свидетелка за или срещу мен. И може би моят приятел Карл, който беше загрижен за мен, щеше да ми е съдия.