Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
29. Пладне мина, а те все още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух. (Тогава Илия Тесвитец рече на Вааловите пророци: сега се дръпнете вие, та и аз да извърша своето жертвоприношение. Те се дръпнаха и замълчаха.)
30. Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник Господен.
31. И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто Господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.
32. И съгради от тия камъни жертвеник в името на Господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна,
33. и тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата
34. и каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй.) После каза: повторете. И те повториха. И рече: направете същото трети път. И те потретиха.
35. И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода.
36. Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! (Чуй ме, Господи, чуй ме днес в огъня!) Нека познаят днес (тия човеци), че Ти един си Бог у Израиля, и че аз съм Твой раб и извърших всичко по Твое слово.
37. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и Ти ще обърнеш сърцето им (към Себе Си).
38. И огън Господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст, и погълна водата, която беше в окопа.
39. Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: Господ е Бог, Господ е Бог!
40. Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.
41. Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд.
42. Ахав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете
43. и рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледа и рече: нищо няма. Той каза: направи това седем пъти.
44. На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът.
45. В това време небето потъмня от облаци и вятър, и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата, (заплака) и тръгна за Изреел.
46. И ръката Господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Изреел.
Глава 19.
1. И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.
2. А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел,) нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
3. Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си;
4. а сам отиде в пустинята на един ден път и, като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече, Господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си.
5. И легна, та заспа под хвойната. И ето, Ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).
6. Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
7. Ангел Господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.
8. Той стана, хапна и пийна и, като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до Божията планина Хорив.
9. И влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово Господне, и Господ му каза: защо си тук, Илия?
10. Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
11. И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра — земетръс, но не в земетръса е Господ;
12. след земетръса — огън, но не в огъня е Господ; след огъня — лъх от тих вятър (и там е Господ).
13. Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тука, Илия?
14. Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.