Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
Ничи остана изумена от чутото. Тя отмести поглед от Прелата към Зед.
— И ти искаш от мен да приложа Субстрактивна магия върху разума на собствения ти внук? Искаш да изтрия част от съзнанието му, от неговата същност?
— Не, в никакъв случай. Никога не бих си го помислил — Зед облиза тънките си устни. Гласът му звучеше безнадеждно и отчаяно. — Просто искам да го излекуваш. Искам да си върна Ричард такъв, какъвто го познавам. Искам да видя отново истинския Ричард, а не онзи, чийто ум е завладян от налудничави и съсипващи идеи.
Ничи поклати глава.
— Не мога да постъпя така с мъжа, когото… — затвори уста, преди да довърши изречението.
— Желанието ми е да си върна Ричард — отрони Зед смирено. — Ричард, когото всички обичаме.
Ничи се отдръпна крачка назад, като продължаваше да клати глава. Не знаеше какво да отвърне на отчаянието в думите му. Трябваше да има друг начин да се влее здрав разум в главата на Ричард.
— Покажи и! — Гласът на Натан внезапно прозвуча с властните нотки на могъщия Пророк, какъвто всъщност беше — глас на типичен Рал.
Ан кимна покорно и извади нещо от джоба си. Подаде го на Ничи.
— Прочети това.
Докато Ан го пъхаше в ръката и, Ничи забеляза, че е малка книжка. Стрелна с очи първо Натан, после Ан и накрая Зед.
— Хайде — подкани я Пророкът. — Прочети писмото, което Ан получи от Вирна.
Подобен вид дневници на пътуването се срещаха изключително рядко. Всъщност Ничи смяташе, че са унищожени с разрушаването на Двореца на пророците. Знаеше, че написаното в една такава книжка се появява мигновено в другата от същия чифт. Старите съобщения се изтриваха с помощта на писалката, с която се пишеше и която се прибираше в гръбчето на книжката. По този начин дневниците никога не свършваха и не излизаха от употреба. Ничи отгърна безценната магическа книжка, създадена още в древни времена, и намери страницата, върху която имаше написан текст.
Почеркът беше четлив и прилежен.
Ан, със свито сърце ти съобщавам, че нещата в армията не вървят никак на добре. Къде е Ричард? Откри ли го вече? Извинявай, че продължавам да ти досаждам, въпреки че знам, че бързаш колкото можеш, но проблемите в армията растат с всеки изминал ден. Вече се появиха дезертьори: Вярно, засега не са много, но вече сме в Д’Хара и се носят слухове, че Господарят Рал няма да поведе армията в битката, за която всички са убедени, че ще бъде самоубийствена. Фактът, че Ричард все още го няма, потвърждава страховете им. Ден след ден момчетата се чувстват все no-изоставени от своя Господар Рал. Вече никой не вярва, че имаме шанс срещу врага, ако Ричард не застане начело на редиците и не ни поведе в боя. С генерал Мейферт едва успяваме да успокоим духовете и всеки следващ ден се чудим с какво обяснение да излезем пред хората. Дори да има основателна причина за забавянето на Ричард, за никого не е лесно да се изправи срещу смъртта, при положение, че не знае нищичко за първия владетел, в когото всички повярваха с цялата си душа и сърце.
Моля те, Ан, веднага щом откриеш Ричард, предай му, че всичките тези мъже, които вече толкова време защитават каузата ни със зъби и нокти и които са изстрадали толкова много, имат нужда от него. Моля те, разбери кога можем да го очакваме. Помоли го да побърза.
В нетърпеливо очакване на твоя отговор,
Твоя в Светлината,