Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Дълго не усещах нищо от нея. Беше се затворила толкова плътно, че можех да усетя само, че все още е там. Кухина от звук, раковина, притисната до ухото. Изчаках.
Знаех го. Надявах се… добре. Знам, че трябва да заминеш. Ридъл ми каза, че ще трябва да заминеш. Помълча малко по-дълго. Ако можеше, щеше да тръгнеш след нея още тогава. Право в камъка на Умението.
Да, щях.
Още мълчание. Ще отида при крал Предан и ще му кажа защо смятам, че не трябва да се противопоставя. И защо противопоставянето не би донесло нищо добро. Ще те видя ли преди да заминеш?
Ще пътувам през порталите. Тъй че първо трябва да се върна в Бъкип. Помъчих се да вкарам мислите си в ред. Ще се върна с кон. Ще трябва да се посъветвам с Шута за маршрута си. Тъй че, да, ще се видим преди да замина.
Помълчахме. И двамата се чудехме дали изобщо ще се върна.
Всъщност, когато се пресегнах за теб тази нощ, беше за да ти съобщя за Шута. И тогава се натъкнах на бурята ти.
За Шута? Какво?
Няма го.
Сърцето ми се сви. С теб или без теб, точно това беше казал. Нямаше да е заминал без мен. Нали? Беше толкова уплашен. И толкова му бе омръзнало да чака да се задействам. Откога го няма?
Не знам. От тази сутрин. Кетрикен отишла да го нагледа и го нямало. Отначало беше доволна, мислеше, че е отишъл при Сенч или че най-сетне е решил да излезе навън. Но вечерта все още го нямаше. Сенч не помни да го е посещавал. Никой не го е виждал.
Попита ли слугата му? Аш?
Шутът го пратил в градчето да купи пушена риба. Върна се след като бяхме започнали да търсим. Разтревожен е като нас.
Понечих да я излъжа. И спрях. Може би ми бяха омръзнали тайните също като на Предан. Може би просто ми трябваше бърз отговор. Погледнете в долните части на замъка. В тъмниците.
Какво? Защо?
Той знаеше какво е намерил Сенч там. Портал на Умението. Там има руна за Аслевял.
Но той няма никакво Умение! И никаква причина да ходи до Аслевял.
Все пак можеш ли да пратиш да претърсят там?
Ще проверя. Но, Фиц, не мисля, че трябва да се тревожиш. Предан нареди да направят желязна решетка, та Сенч да не може да влиза там. Винаги е заключена. Аз и Предан сме единствените, които имаме ключове.
Съмнявах се в това. Познавах Сенч твърде добре, за да мисля, че има някоя врата в замък Бъкип, която да не може да отвори. Но това не означаваше, че Шутът ще има достъп до ключ. Освен ако предишният чирак на Сенч не знаеше за такъв. Но дори да бяха минали през заключената врата, Шутът нямаше Умението, за да влезе в стълб.
Моля те, просто попитай тъмничарите дали са го видели долу. Поколебах се, не ми се искаше да добавя това, което знаех, че трябва да добавя. И моля те, разбери дали не липсва някой от твоите ползватели на Умението. Чирак или надарен соло. Всеки, който може да не го е свъртало и да е бил склонен да го убедят да опита.
Усетих притеснението ѝ. Може да има няколко, призна тя с неохота. Хора с Умението често са странни в някои отношения. Ще се опитам да открия дали някой липсва. Но е късно и повечето спят. Може да не го науча до утре.
Надявам се да тръгна утре на разсъмване. Съобщи ми, ако имаш някоя новина.
Добре. Усещах, че мисли отделно от мен. Беше почти като шепот в ума ми, когато каза: Помниш ли когато беше вълк и идваше при мен в сънищата ми?
Чувствата ѝ за мен, както ме беше знаела тогава, нахлуха в споделените ни мисли. Тогава бях загадъчен и могъщ, почти романтичен образ във въображението ѝ. Жегна ме усещането за загуба от това, че бях станал толкова обикновен за нея. Помня. Умението ѝ най-напред се бе проявило в способността ѝ да манипулира сънища, своите, както и на други. Помнех стъклената ѝ кула. Роклята ѝ от пеперуди.
А аз помня Вълка Сянка. Знаех, че трябва да убие онези, които нападнаха глутницата му. Знаех, че ти отново ще се превърнеш в него, след като достатъчно дълго си бил сам. Пауза във връзката ни, сякаш мислеше за твърде лични неща, за да ги сподели с мен. Можех да доловя примирението ѝ с онова, което щях да направя. Нарани ме. След това ме стъписа със: Съжалявам, че не я опознах по-добре. Съжалявам, че не ѝ отделих повече време. Мислех си, че ще има повече време за двете ни да бъдем сестри. Внезапният ѝ изблик на гняв ме порази като лумнал огън. Съжалявам, че не мога да тръгна с теб и да ги убием!