Пръстът, който те сочи [bg]

— Възможно е да кажат, че стопанинът, господин Антъни Уд, също прелюбодейства с нея, когато му падне случай. Че я води на Райските поля и там задоволява своята похот, а после отива в библиотеката и държи речи за поведението на другите.

— Това е съвсем друго.

— Защо?

— Няма да дискутирам с теб на сложни теми. Говоря сериозно. Но след като можеш да се държиш така с мен, нищо не ти пречи да го правиш и с всеки друг. Очевидно точно така се и случва.

— А вие самият още колко блудници познавате, господин Уд?

Тук вече поаленях от гняв и за всичко случило се в последствие обвинявах единствено нея. Жадувах само за простичък отговор. Искаше ми се тя всичко да отрече и тогава можех великодушно да я оправдая; или пък тя открито да си признае и да ме моли за прошка, каквато бих ѝ дал на драго сърце. Но тя не стори нито едното, нито другото и имаше наглостта да запрати обратно в лицето ми моите обвинения. И много скоро отношенията ни се гмурнаха в мрака, защото, каквото и да бе имало между нас, аз си оставах неин господар. Но с думите си тя ясно даде да се разбере, че напълно е забравила за това и злоупотребява с близостта ни. Нито един разумен човек няма да признае, че дори в обвиненията ѝ да имаше бегло основание, е възможно някакво сходство между моето поведение и нейното. Тя ми беше подчинена, а аз не се намирах в никаква зависимост от нея. Да не говорим, че никой не би търпял безсрамните ѝ думи. Аз самият дори в разгара на страстта си бях употребявал най-учтиви изрази и не можех да понеса подобен език.

Изправих се, шокиран от чутото, и направих крачка към нея. Тя се дръпна и се притисна до стената с разширени от ярост очи, протегна ръка и ме посочи със странен и заплашителен жест.

— Не смей да ме доближаваш — просъска.

Застинах като ударен от гръм. Не знам какво се канех да направя. Естествено, не ми е и хрумвало за насилие, не съм от онези, дето падат така ниско. Дори най-негодната слугиня никога не е търпяла побой от мен, колкото и да го е заслужавала. Не претендирам, че е кой знае какво качество, а в случая със Сара знам, че бих искал да я пребия до посиняване, та да отмъстя за гаврата с мен. Но съм сигурен, че не бих отишъл по-далеч от опит за сплашване.

Ала уплахът ѝ стигаше, за да изостави всички преструвки за покорство. Не знам какво би направила, ако бях приближил с още една крачка, но почувствах огромна решимост у нея и не се чувствах способен да ѝ дам отпор.

— Напусни дома ми — процедих, когато тя отпусна ръка. — Уволнена си. Няма да подавам жалба срещу теб, макар да съм в правото си. Но кракът ти да не е стъпил повече тук.

Без нито дума, но след като ми отправи поглед, изпълнен с върховно презрение, тя излезе от стаята. Секунди по-късно чух входната врата да се хлопва.