![Невидими изчадия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/3/nevidimi-izchadiya-bg-download.jpg)
Невидими изчадия [bg]
- Автор: Паланик Чак
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-289-119-1
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Невидими изчадия [bg]». Краткое содержание книги:
„Невидими изчадия“ е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък — това е Чък Паланюк от най-висока класа!
Цялата му надежда, наука, изследователска работа, блясък, зарязани тук в развалини:
Космическата игла.
Научният център с дантелените си куполи и висящи светещи кълба.
Монорелсовият транспорт, летящ покрай него, покрит с излъскан алуминий.
Ето какъв е трябвало да бъде животът ни.
Идете там. Заминете на екскурзията, казва Сет. Тя ще разбие сърцето ви заради семейство Джетсън с тяхната прислужница робот Роузи, техните коли, летящи чинии и леглатостери, които сутрин те изплюват. Сякаш семейство Джетсън са преотстъпили Космическата игла на семейство Флинтстоун.
— Нали се сещате — казва Сет. — Фред и Уилма. Кофата за боклук, която всъщност е прасе, живеещо под мивката. Всичките им мебели — направени от кости и камъни, и абажурите от тигрова кожа. Уилма чисти къщата с бебе слон и разпухва камъните. Кръстили са бебето си „Пебълс“9.
Тук беше нашето бъдеще на изкуствена храна и аерозоли, стиропор и „Клуб Медитеране“ на Луната, печено, сервирано в тубичка от паста за зъби.
— Дрън! — казва Сет. — Нали се сещате, закуска с астронавтите. А сега хората носят сандали, които сами са си направили от кожа. Кръщават децата си Зелфа и Завулон, със старозаветни имена. Лещата е голяма работа.
Сет подсмърча и размазва с ръка сълзите в очите си. От „Естрейса“ е. Сигурно получава предменструални смущения.
— Хората, които сега ходят в Космическата игла — казва той, — киснат леща вкъщи и се разхождат из развалините на бъдещето също като варварите, когато намерили гръцките развалини и си рекли, че трябва да са построени от Господ.
Сет ни паркира под единия от трите огромни стоманени крака на Космическата игла. Излизаме и оглеждаме краката, извисяващи се нагоре към Космическата игла, ниския ресторант, високия въртящ се ресторант и над него — наблюдателната площадка на върха. И над нея — звездите.
Преминете към тъжния момент, когато си купуваме билети, качваме се в големия стъклен асансьор и той се плъзга нагоре по Космическата игла. Намираме се в тази клетка от стъкло и метал — денс парти, устремено към звездите. Докато се изкачваме нагоре, искам да чувам хипоалергична „Телестар“ музика, недокосната от човешки ръце. Каквото ще да е, но да е компютърно генерирано и изсвирено на синтезатор. Искам да танцувам туист на денс парти на борда на полет на ТУА към Луната, където готини пичове и мацки се натискат при нулева гравитация и похапват апетитни хапки хапчета.
Искам го.
Казвам го на Бранди Александър, тя се приближава до метално стъклените прозорци и започва да кърши кръст, макар че се изкачваме нагоре и поради силите на земното притегляне сякаш танцуваш туист на Марс, където тежиш триста и шейсет кила.
Тъжното идва от това, че пиколото в униформа в преливащи се цветове изобщо не проумява бъдещето. Това момче изобщо не се усеща колко забавен, забавен, забавен е моментът и ни гледа, все едно сме онези кученца в аквариуми от щандовете за домашни любимци в търговските центрове в предградията. Сякаш сме такива кученца, с оцапани с жълт секрет очи и гъзове — знае се, че никога повече няма да изкарат твърдо ако, но въпреки това ги продават по шестстотин долара парчето. Тези кученца са толкова тъжни, че дори и лошо накъдрените в някой учебен фризьорски салон дебели мацки чукат с часове по стъклото и повтарят: „Обичкам си те, мъниче. Мама те обича, мушмороче“.
Някои хора просто пропускат бъдещето.
Минете към наблюдателната площадка на върха на Космическата игла — стоманените крака не се виждат от нея и ти сякаш се носиш над Сиатъл в летяща чиния, отрупана със сувенири за продажба. Ала повечето от тях не са от бъдещето — екологични фланелки, батик и ръчно боядисани дрешки изцяло от естествен памук, които не можеш да переш заедно с други дрехи, защото вечно пускат боя. Записи на китове, пеещи по време на секс. И други неща, които не мога да понасям.
Бранди тръгва да търси реликви и артефакти от бъдещето. Акрил. Плексиглас. Алуминий. Стиропор. Радий.
Сет отива до парапета, навежда се над предпазните мрежи за самоубийци и плюе. Плюнката пада в двайсет и първи век. Вятърът развява косата ми над мрака и над Сиатъл, а ръцете ми са вкопчени до бяло в стоманения парапет, където около милион ръце преди мен са излющили боята от стискане.
9
Чакъл (англ.) — Б.пр.