Жега [bg]

- Какво сме всъщност ние? - измърмори Джаред.

- Ние сме нещо специално.

- Да. - Той я погали по тила. - Ние сме нещо специално.

Застанал на отсрещния тротоар, Джаред снимаше с камерата си от различни ъгли телефонната кабина.

- Пространството изглежда много открито - каза Дарси. - Къде мислиш да продължиш разследването?

Той свали камерата.

- Ще опитам да разбера дали местните фирми наоколо нямат някаква връзка с жителите на Лъвския залив. Ще проверя маршрутите на такситата в този район преди обаждането. Вероятно е бил със собствена кола, но може да е проявил предпазливост, хващайки такси от някоя пиаца и да е слязъл наблизо. Разбира се, ако е толкова внимателен, сигурно е платил в брой, но трябва да проверим и тази възможност.

Тя го изгледа мрачно.

- Не си ли създаваш излишна работа, докато той подготвя следващия си удар?

- Това са неща, които трябва да се проверят, оттук може да изскочи какво ли не. - Той върна капачето върху обектива и пусна камерата в чантата си. - Приключих. Ще хапнем ли?

- Тука наблизо зад ъгъла има едно чудесно малко заведение, но е възможно да почакаме, докато се освободи място.

- Тогава да тръгваме.

Пред ресторанта имаше опашка. Отвътре излезе униформена жена с делови вид, която веднага забеляза Джаред и му се усмихна.

- Идваш точно навреме. Масата ти е готова - обърна се тя към него.

Ръката на Дарси стисна неговата и той разбра, че е доловила скритата интимност в тона й. Разбира се, че нямаше резервация, но Тифани винаги успяваше да намери за него някое местенце в ъгъла... и време, за да се срещнат след работа, когато бяха в настроение за нещо повече.

- За двама. - Той издърпа Дарси до себе си.

- Естествено. - Тифани вдигна вежди и се усмихна още по-широко.

- Приятелка, която не строи въздушни кули? - попита тихо Дарси, докато го следваше към масата.

-Да.

А освен това - далеч по-малко привлекателна, помисли си той. Не че не оценяваше красотата на Тифани, но тя просто не задържа вниманието му. Затова пък откри, че се дразни от погледите, втренчени в Дарси. Тя изглеждаше като холивудска звезда. И се държеше като такава.

Господи, тази жена беше невероятна.

А той нямаше да донесе нищо добро в живота й.

Джаред издърпа стола й и се настани до нея, вместо да седне от другата страна на масата. Тя го дари с топла усмивка, която остана на лицето й, докато Тифани й подаваше менюто.

- Знам точно какво ще поръчам - заяви Дарси, когато останаха сами.

- Често ли идваш тук?

- Била съм само няколко пъти, но с Джим веднъж ядохме едни разкошни спагети. Никъде другаде не ги приготвят така.