Луната, която убива [bg]

Сънната Луна се бе извисила върху небосклона, а пресеченият й с четири ивици лик бе обрамчен от рехави облаци. По улиците долу същите цветове - червен за кръв, синкавобял за семе, жълт за слуз и черен за жлъч - грееха от знамената, окачени по всички осветителни стълбове и первази, по покриви и простори за пране. Светлината се отразяваше в запотени лица и ветрила, в яркообагрени дрехи и широки усмивки. Слънцето бе залязло преди малко и последният му намусен лъч гаснеше неохотно отвъд реката. Градът на Хананджа вече бе във вихъра на поклонението и ликуваше в нощта, в която Богинята му умираше от глад.

В парка на двореца Яна-ян се бяха събрали най-благородните сред Нейните последователи, за да й се поклонят встрани от дивашката празнична глъч на простолюдните касти. Тук празникът Хамиан протичаше по-благопристойно -уважаваните старейшини от шуна и жина се смесваха със свои равни, дошли от стопанските задруги, от средите на военните, от династичните кръгове и от чужбина. От време на време във въздуха се вдигаше ръка, за да обяви гостът някоя дреболия като приношение и да призове Хананджа да го приеме като допълнение към оскъдните сънища, които ще я споходят през най-кратката нощ от годината. Обикновено този ритуал предизвикваше смеха на останалите гости, макар присъстващите Слуги на Хананджа да пазеха демонстративно мълчание.

Ако Ниджири бе малко по-добре осведомен относно живота извън стените на Хетава, той може би щеше да се притесни в компанията на толкова много изтъкнати поданици. Но сега стоеше напълно спокоен, докато те се шляеха наоколо, насочил изцяло своето благоговение към самия Яна-ян. Главната сграда на огромния палат обграждаше двора като подкова. Той и останалите гости се намираха в лъкатушна долина сред множество мраморни постаменти, до един украсени с декоративни гравюри и купища цветя, които сякаш стигаха до самото небе. Високите два човешки боя решетки откъм отворения край на подковата позволяваха на простосмъртните да надничат навътре. Стига да не заподозряха някаква опасност, стражите допускаха това. Тъкмо в този момент две застанали пред портите жени започнаха да сочат навътре към нещо, което явно се намираше зад гърба му. Ниджири се обърна, за да проследи погледите им, и застина удивен.