Обявяването на лот № 49 [bg]

Отново в Скуамулия. Анджело неуспешно опитва да събере войска. Отчаян, той повиква при себе си останалите в двореца красиви момичета и лакеи, тържествено заключва всички изходи, заповядва да донесат вино и започва оргия.

В края на действието армията на Дженаро е строена на брега на езерото. Пристига един войник и съобщава, че е било намерено неописуемо обезобразено тяло, идентифицирано като Николо, по амулета, окачен на шията му още когато бил дете. Отново всички млъкват и започват да се споглеждат. Войникът подава на Дженаро оцапания с кръв свитък, намерен в дрехите на трупа. От печата разбираме, че това е писмото на Анджело. Дженаро го поглежда небрежно, после изведнъж проумява за какво става дума и го прочита гласно. Това обаче съвсем не е лъжливото послание, от което Николо бе цитирал пасажи, а една чудодейно появила се дълга изповед на Анджело за всичките му престъпления, завършваща с разкриването на истината за Изгубената гвардия на Фаджио. Те — о, каква изненада! — до един били убити от Анджело и хвърлени в езерото. По-късно костите им били извадени и превърнати във въглен, а въгленът в мастило, което притежаващият доста мрачно чувство за хумор Анджело използвал при последвалата кореспонденция с Фаджио, включително и при написването на настоящия документ.