![Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/6/izvort-bg-download.jpg)
Изворът [bg]
- Автор: Рэнд Айн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-228-6
- Переводчик: Божидар Маринов
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво правиш по цял ден?
— Нищо особено засега. Чета книги. За архитектура. Чичо има много книги за архитектура. А когато е тук, пиша на машина лекциите му. Струва ми се, че това не е по вкуса му, предпочита да ползва услугите на машинописка, но на мен ми харесва и той е съгласен. Освен това ми плаща нейната заплата. Не исках да вземам парите, но той ме накара.
— Какво работи?
— О, толкова много неща, не ги знам всичките. Но със сигурност преподава история на изкуството, нещо като професор.
— Между другото, кога ще постъпиш в колеж?
— О… ами… ами, мисля, че чичо не одобрява тази идея. Казах му, че възнамерявам да постъпя в колеж и че ще се справям сама, но той изглежда смята, че това не е за мен. Думите му бяха: „Бог е направил слона за тежка работа, а комара — за да кръжи наоколо. По принцип не е разумно да се експериментира с природните закони, но ако искаш да опиташ, мило дете…“ Всъщност той не възразява, нещата зависят от мен, но…
— Тогава не му позволявай да те спира.
— Но той не опитва да ме спре. Само че си мисля, че никога не съм била много силна в училище и, скъпи, наистина съм много зле по математика, та се чудя… Но няма защо да бързам, имам много време да реша.
— Виж, Кейти, това не ми харесва. Винаги си искала да учиш в колеж. Ако твоят чичо…
— Не говори така. Не го познаваш. Той е изключителен човек. Не познавам друг като него. Толкова е мил и разбран. И е забавен, все се шегува, толкова е остроумен, че превръща в шега и най-сериозните неща. Въпреки това той е много сериозен човек. Знаеш ли, говорим си с часове, той никога не се изморява и не се отегчава от моята глупост, разказва ми за стачките, за условията в бедните квартали, за бедняците във фабриките. Говори за другите, но не и за себе си. Негов приятел ми каза, че чичо можеше да е много богат, ако бе поискал. Толкова е умен, но не ламти, не се интересува от пари.
— Това не е присъщо на хората.
— Изчакай да се запознаеш с него. И той иска да се запознаете. Разказах му за теб. Нарича те „Ромео с линеала“.
— О, така ли ме нарича?
— Не разбираш. Той е добронамерен, но така си говори. Вие двамата имате много общи неща. Може би той ще успее да ти помогне. Знае някои неща за архитектурата. Чичо Елсуърт ще ти хареса.
— Кой? — каза Кийтинг.
— Чичо ми.
— Кажи ми — попита Кийтинг с леко треперещ глас, — как се казва чичо ти?
— Елсуърт Тухи. Защо?
Ръцете му увиснаха. Седеше, вторачен в нея.
— Какво става, Питър?
Той преглътна, а тя забеляза движението на гърлото му. После изрече с дрезгав глас:
— Слушай, Кейти, не искам да се запознавам с чичо ти.
— Защо?
— Не искам да се запознавам с него. Не и чрез теб… Виж, Кейти, ти не ме познаваш. Аз съм използвач. Но не искам да използвам теб. Никога. Не го допускай. Не и теб.
— Как да ме използваш? Какво става? Защо?
— Ето какво: бих дал всичко, за да се запозная с Елсуърт Тухи, това е. — Изсмя се дрезгаво. — Значи знае някои неща за архитектурата, така ли? Малко глупаче! Та той е номер едно в архитектурата. Може би още не, но ще бъде след няколко години — питай Франкън, този стар хитрец ги знае тия неща. Твоят чичо Елсуърт е на път да стане Наполеон на всички архитектурни критици, само го наблюдавай. Така или иначе не са много хората, които си правят труда да пишат за нашата професия, а той е умен и ще завладее тази ниша от пазара. Само да видиш как големите клечки в нашата кантора поглъщат всяка негова запетая! Значи смяташ, че той може да ми помогне? Та той може да ме издигне, и ще ме издигне, и аз ще се запозная с него някой ден, когато съм готов за това, както се запознах и с Франкън. Но това няма да стане тук и чрез теб. Разбираш ли? Не чрез теб!
— Но, Питър, защо не?
— Защото не искам да става по този начин! Защото е гадно и отвратително, цялата ми работа, професията ми, и онова, което правя и ще направя! Не искам да те замесвам. Ти си всичко, което имам. Стой далеч от тези неща, Кейти!
— От кое?
— Не знам!
Тя се изправи и остана в прегръдката му, а той зарови лице в скута й; тя погали косата му, гледайки го отгоре.