Жив или мъртъв [bg]

— Разбрано, гореща Лима Зулу. Три минути.

След две минути се чу ново съобщение:

— Сърп, тук Острие на път за вас, маркирай позицията.

— Разбрано — отвърна Дрискол, след което се обади по радиото на Барнс: — Давай химичните лампи, Барнс.

— Разбрано, шефе. Имам синя, жълта, червена.

Химичните лампи светнаха от другата страна на каньона, след което прелетяха плавно във въздуха и паднаха върху платото. Дрискол би предпочел инфрачервена строб лампа, но нямаше, когато тръгнаха за мисията.

Дрискол извика:

— Острие, тук Сърп, пускам синьо, жълто, червено.

— Разбрано, виждам.

Чуха се ударите от перките на хеликоптера. Последва ново обаждане:

— Сърп, тук Острие. Виждам автомобили на триста метра западно от теб и наближават. Виждам две уазки. Край.

Мамка му.

— Отстрани се, отстрани се. Запомни зоната за кацане и стой на орбита.

Единствената друга опция беше да накара картечарите от хеликоптера да обстрелят уазките, но от такава височина само щяха да привлекат вниманието на други вражески групи в района. Пилотът със сигурност имаше свои процедури за влизане в бой, но тъй като Дрискол и хората му бяха долу, в лайната, сержантът даваше заповедите. Фактът, че уазките не караха бързо към тях, означаваше, че още не са ги забелязали. Дотук късметът им работеше и нямаше защо да го насилват.

— Ясно, оттеглям се — отговори пилотът.

Сержантът се обърна към Барнс:

— Имаме компания от запад. Угасете химичните лампи. Всички да клекнат.

Колоната зад него се сниши. В отговор пратиха двойно почукване по микрофона, а след няколко мига Дрискол видя два приведени силуета, които се изкачваха по платото. Лампите угаснаха.

Фаровете на уазките в каньона сега не се движеха. Дрискол дочу далечното ръмжене от пробитите им гърнета. След продължителни тридесет секунди двигателите изреваха и машините поеха надолу по каньона, като се отдалечиха една от друга. За сержанта това се оказа лош знак. Обикновено уазките се движеха в колона. Разделяха се само ако очакват неприятности.

— Покрий се — обади се той на екипа. — Онези ловуват.

После нареди на хеликоптера:

— Острие, тук Сърп. Стой наблизо. Може да ни трябваш.

— Разбрано.

Предшествани от подскачащите светлини на фаровете по неравния терен, гумите на уазките продължиха да хрущят по каньона, докато първата машина се изравни с пролома, в който се криеха Дрискол и неговата редица хора. Спирачките изпищяха. Автомобилът спря, последван от втория на десетина метра по-назад. От прозореца на пасажера се появи прожектор и освети стените, като спря при пролома. „Продължавай, чалмо, каза си Дрискол. Няма какво да видиш тук.“ Прожекторът се завъртя в обратна посока, през прозореца на водача, и освети срещуположния пролом. След шестдесет секунди утаена. Скоростната кутия на водещата уазка изскърца и изръмжа, след което машината потегли напред и се изгуби от погледа на сержанта.

— Кой има очи? — запита той по радиото.

— Виждам го — отговори Барнс. — На петдесет метра е и кара на изток.