Докато лежах и умирах [bg]

Самсон

Беше пред залез-слънце. Седяхме на трема, когато по пътя се зададе каруцата с тях петимата в нея и един на кон отзад. Някой вдигна ръка, но отминаха дюкяна, без да спрат.

— Кой е тоя? — пита Маккалъм. — Не се сещам как му беше малкото име, близнака на Рейф, абе знаете го.

— Това е Бъндрън, живее от другата страна на Ню Хоуп — обяснява Куик. — Я, Джуъл язди един от конете на Сноупс.

— Не знаех, че изобщо е останал някой от ония коне — казва Маккалъм. — Мислех, че вие там най-накрая сте намерили как да се отървете от тях.

— Опитай се да хванеш тоя — подхвърля Куик.

Каруцата продължи по пътя си.

— Бас ловя, че старият Лон никога не му го е давал — включвам се аз.

— Не е — отвръща Куик. — Той го купи от баща ми. — Каруцата караше нататък. — Май не са чули за моста — добавя.

— Между другото, те какво правят тука? — пита Маккалъм.

— Може би ще разпускат, след като той погреба жена си — отвръща Куик. — Сигурно отиват в града, нали и мостът до Тъл е залят. Чудя се дали са чули за тоя мост.

— В такъв случай ще трябва да прехвърчат — казвам. — Според мен оттук до устието на Ишатава не е останал ни един читав мост.

В каруцата им имаше още нещо. Но Куик ходи на оплакването преди три дни и, естествено, на нас през ум не ни мина друго, освен че са тръгнали много късно от къщи и не са чули за моста.

— Извикай им — казва Маккалъм.

По дяволите, името му се мотае на върха на езика ми. Все едно, Куик им извика и те спряха, а той отиде при каруцата да им обясни.

Върна се с тях.

— Отиват в Джеферсън — съобщава. — Мостът при Тъл също е заминал.

Сякаш ние не знаехме. Но лицето му изглеждаше особено, еле пък около ноздрите, а ония намърдани вътре, Бъндрън, момичето и момчето на предната седалка, зад тях на задната дъска между ритлите Каш и другият, дето не излиза от устата на хората, и накрая оня на петнистия кон. Според мен вече й бяха свикнали, защото когато казах на Каш, че се налага да се върнат обратно през Ню Хоуп и какво е най-добре да сторят, той отсече: