Фурията на Първия лорд [bg]

— Като ваш де факто командващ разузнаването, аз… — той неуверено сви рамене. — Повярвайте поне във възможността, че трябва да знам вашия източник на информация.

Последните няколко думи той изрече през стиснати зъби.

Тави кимна сериозно.

— Ще имам предвид вашата гледна точка — той погледна останалите. — Красус и неговите рицари Аери са намерили подходящ за акостиране участък от брега. Първо ще слязат легионерите и воините, а след това цивилните, ако има време.

Тави се обърна към Варг и каза:

— Трябва да действаме бързо. Ще направя каквото е нужно, за да съм сигурен, че вашите сънародници ще имат всичко необходимо за изграждане на убежища.

— Само за да може вордът да ги избие след няколко дни? — попита Насаг.

Варг му хвърли укоряващ поглед, придружен от ниско неодобрително ръмжене. После, без да мигне, той погледна Тави.

— Той е прав.

Тави пое дълбоко дъх и кимна.

— Прави сте, разбира се. Те се нуждаят от защитата на градските стени.

Макс обречено поклати глава.

— Старият Ванориус няма да хареса това.

— Не е и длъжен — откровено каза Тави. — Просто ще трябва да го направи.

Той направи пауза и смекчи тона си.

— Освен това не мога да си представя, че ще е чак толкова недоволен да получи няколко хиляди каними да помагат в защитата на стените.

Варг издаде изненадано ръмжене и леко наклони глава.

Тави твърдо срещна погледа му.

— Мислехте, че смятам да ви заставя да тръгнете, оставяйки вашите роднини тук сами и без защита?

— Ако трябва да се бием рамо до рамо с вашите хора — каза Варг, — твоят народ ще получи преимущество.

— Вие не сте ворди — просто каза Тави. — Ще разрешаваме нашите проблеми по-късно.

Варг за момент се втренчи в него, след което леко наклони глава настрани.

— Тавар — изръмжа той, изправяйки се. — Ще се погрижа за приготовленията, които предложихте.

Тави върна канимския поклон, като се постара той да е със същата дълбочина и продължителност като този на Варг.

— Оценявам това, Майстор на войната. Успех. И на вас също, Насаг.

— Тавар — изръмжа по-младият каним.

Когато двамата каними напуснаха каютата, трябваше да се сгънат почти наполовина, за да минат през вратата. Останалите приеха това като напомняне за собствените им задължения и също започнаха да излизат.

— Магнус — тихо каза Тави. — Изчакайте.

Старият курсор спря и погледна към Тави.

— Вратата — каза Тави.

Магнус затвори вратата и застана с лице към Тави.

— Ваше височество?

— Съжалявам, че ви отрязах по-рано. Надявам се, че това не е проблем.

— Ваше височество — въздъхна Магнус. — Сега не е време за шеги.

— Знам — тихо се съгласи Тави. — И имам нужда от вашата помощ. Информацията ми е… непълна. Искам да се свържете с отговарящия за събирането на информация на лорд Ванориус и да разберете къде точно се намира Акватайн и как можем да се свържем с него.