Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
Джон най-накрая пусна ръката й и се усмихна.
— Донесох ви подарък. — Той протегна към нея кутия, завързана с панделка.
— О, благодаря ви. — Любопитна, Бел развърза панделката и повдигна капака.
Вътре тя намери малко поокаляната си обувка. Бел потисна смеха си, докато я повдигаше от кутията.
— Имах мехур — обясни тя, обръщайки се към Алекс и Ема. — Беше наистина болезнено, затова си събух обувката и… — Гласът й заглъхна.
Джон се обърна към Ема.
— Щях да донеса една и за вас, но изглежда вие не сте оставяли никакви обувки върху имота ми наскоро.
Ема се засмя и се протегна към крака си.
— Ще поправя това незабавно.
Джон се улови, че харесва извънредно много херцогинята на Алекс. Беше лесно и безболезнено да я хареса, предположи той. За разлика от братовчедка си, тя не караше сърцето му да препуска и дъхът му да спира всеки път, когато я погледнеше.
— Вероятно бих могла просто да ви дам една от пантофките си сега — добави Ема — и вие може да ми я върнете следващия път, когато вечеряте с нас.
— Това покана ли е?
— Разбира се, Блекууд — намеси се Алекс. — Винаги си добре дошъл тук.
Четиримата разменяха любезности в продължение на около четвърт час, докато очакваха да бъдат повикани за вечеря. Бел седеше тихо, изучавайки Джон крадешком, докато обмисляше защо би направил нещо толкова сладко, като това да опакова обувката й като подарък, след като беше действал така грубо този следобед. Как трябваше да реагира тя? Искаше ли да й бъде приятел отново? Бел запази слаба усмивка върху лицето си, безмълвно проклинайки го за това, че й беше причинил такова безпокойство.
Мислите на Джон бяха заети със същото, докато се чудеше как, по дяволите, Бел ще реагира на присъствието му тази вечер. Тя вероятно не можеше да разбере всички причини, поради които той трябваше да поддържа разстояние, а господ знаеше, че той не можеше да й го обясни. Изнасилването не беше в крайна сметка подходяща тема за учтив разговор.
Когато вечерята беше готова, Ема прошепна нещо в ухото на Алекс и тогава той стана и й подаде ръка.
— Ще ме извиниш, че не се подчинявам на правилата и ще заведа жена си на вечеря — каза той и се усмихна развратно. — Бел, ще бъдем в по-неофициалната трапезария. Ема помисли, че ще е по-уютно.
Джон стана и подаде ръка на Бел, докато другата двойка напускаше стаята.
— Те изглежда ни оставиха съвсем сами.
— Предполагам, че го направиха нарочно.
— Защо мислите така?
Бел пое ръката на Джон и стана.
— Трябва да го приемете като комплимент. Това означава, че Ема ви харесва.
— А вие харесвате ли ме, Бел?
Настъпи дълга пауза, последвана от решително:
— Не.
— Предполагам, че не заслужавам нищо по-добро. — Той пусна ръката й.
Тя се завъртя.
— Не, не заслужавате. Не мога да повярвам, че дори имате дързостта да дойдете тук на вечеря.
— Бях поканен, ако си спомняте.
— Трябваше да откажете. Трябваше да изпратите бележка, че сте болен или майка ви е болна, или кучето, или конят ви, или нещо такова, за да избегнете поканата.
Той нямаше какво друго да каже, освен:
— Вие, разбира се, сте права.
— Не можете просто да… Не можете да целунете някого и после да говорите по начина, по който го направихте с мен. Не е мило и…
— А вие винаги сте мила?
В гласа му нямаше никаква подигравка, което я обърка.
— Опитвам се. Бог знае, че се опитах да бъда мила с вас.
Той наведе глава.
— Определено го направихте.
— Аз… — Тя млъкна и погледна нагоре към него. — Дори няма да спорите с мен ли?
Той повдигна рамо с уморен жест.
— Какъв смисъл има? Вие очевидно сте права, а аз, както обикновено, греша.
Бел го погледна невярващо, устните й бяха разтворени от изумление.
— Не ви разбирам.
— Най-добре ще е дори да не се опитвате. Извинявам се, разбира се, за моето поведение тази сутрин. Непростимо е.
— За целувката или за ужасните ви думи след това? — Въпросът изскочи от устните й, преди да може да го спре.
— И за двете.
— Приемам извиненията ви за обидите.
— А целувката?
Бел задържа очите си върху полумесеца, който светеше през прозореца.
— Няма нужда да се извинявате за целувката.
Сърцето на Джон заблъска в гърдите му.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид, милейди — предпазливо каза той.