Девет случая на Шерлок Холмс

– А сега, господин Шерлок Холмс – каза жената, като влязохме в ярко осветената столова, където беше сервирана студена вечеря, – искам да ви задам няколко въпроса, на които ви моля да ми отговорите напълно откровено.

– Разбира се, госпожо.

– Не правете усилия да щадите чувствата ми. Аз не съм истеричка и нямам склонност да припадам. Държа да чуя мнението ви, независимо какво е то.

– По кой въпрос по-точно?

– Вярвате ли дълбоко в себе си, че Невил е жив? – Въпросът ѝ явно смути Шерлок Холмс.

– Моля ви, бъдете напълно откровен – повтори тя, застанала на килимчето до плетения стол, на който се беше отпуснал Холмс, вперила поглед в лицето му.

– Щом държите да бъда откровен, госпожо, не вярвам.

– Смятате, че е мъртъв, така ли?

– Да.

– Убит?

– Не твърдя със сигурност, но предполагам.

– И в кой ден го е застигнала смъртта?

– В понеделник.

– В такъв случай, господин Холмс, бъдете така любезен да ми обясните как е възможно при тези обстоятелства днес да получа от него писмо?

Шерлок Холмс скочи от стола като ужилен.

– Днес ли казахте? – почти изрева той.

– Да, днес. – Тя с усмивка размаха във въздуха лист хартия.

– Може ли да го видя?

– Разбира се.

Той нетърпеливо издърпа от ръцете ѝ листа, приглади го на масата, придърпа лампата и го заразглежда внимателно. Аз станах от стола си и отидох да надникна през рамото му. Пликът беше от най-простите, с клеймо от Грейвзендската поща, и с днешна дата или по-точно с вчерашна, тъй като вече отдавна минаваше полунощ.

– Груб, необработен почерк – измърмори под нос Холмс. – Това, разбира се, не е почеркът на съпруга ви, нали, госпожо?

– Върху плика не, но писмото е написано от Невил.

– Явно е също, че човекът, който е надписвал плика, е прекъснал, за да прави справка.

– По какво разбрахте?

– Името, както виждате, е изписано с черни букви, тъй като мастилото е изсъхнало от само себе си. Останалата част е със сивкав цвят, което показва, че е била използвана попивателна хартия. Ако адресът е бил написан на един път и попит с попивателна хартия, целият щеше да бъде със сивкав оттенък. Човекът е написал името ви, прекъснал е и после е дописал адреса, от което може да се заключи, че не му е бил известен. Това, разбира се, е дреболия, но според мен няма нищо по-важно от дреболиите. А сега да се занимаем с писмото. О, но вътре е имало приложено и още нещо.

– Да, един пръстен. Пръстенът с печата на Невил.

– А вие сигурна ли сте, че това е почеркът на съпруга ви?

– Един от почерците му.

– Един ли?

– Да, почеркът му, когато пише бързо. Той е напълно различен от обичайния му почерк, но аз въпреки това го познавам добре.

– „Скъпа, не се безпокой. Всичко ще приключи благополучно. Станала е голяма грешка и ще е нужно време да бъде поправена. Чакай търпеливо. Невил.” Написано с молив върху първата празна страница на книга с осмина формат, естествено без воден знак. Хм! Изпратено днес от пощата в Грейвзенд от човек с мръсен палец. Аха! И пликът е залепен, ако не се лъжа, от човек, който дъвче тютюн. Значи вие сте убедена, че това е почеркът на съпруга ви, госпожо?